По
10 магистрали “Тракия” наливаме в Националната здравна каса, а парите не
стигат, обясни в достъпни за него и неговите привърженици понятия премиерът
Борисов. На някакъв
специално
измислен форум “Здравната реформа: диагнозата на бизнеса”, организиран от
обслужващата правителството Конфедерация на работодателите и индустриалците в
България, Борисов каза още, в присъствието и на министър Москов, че в момента
за здравеопазването се дават 4 млрд. лв., а преди няколко години са били 900
млн. лв. И хората пак са недоволни. Ситуацията, с извинение, е малко „Кой ми сра в
гащите“. Щеше да бъде смешно, ако не е
трагично. Защото в първия мандат на
Борисов, в който той смени четирима здравни министри, само последната от тях,
известната Деси – Десислава Атанасова, е подписала документите за нови 32
частни болници. С едната ръка правителството иска да закрива държавни болници,
а с другата открива нови и нови частни. Сегашният министър Москов е подписал
„само“ за 7 нови частни болници (виж тук). Но има време, ще подпише и за още.
Въпреки че през януари Москов заяви – няма място за повече болници в София.
Сега е дал зелена светлина за още 3 именно в София. Частните болници са се превърнали във форма
на бизнес. Инвеститори от какъв ли не бранш строят болници и точат от Здравната
каса. Например пилчарите братя Ангелови, чийто основен бизнес е производство на
пилешко месо („Градус“), са си построили клиники в София и Варна. И на този фон тече здравна реформа. Какво
измисли Москов, за да реши проблема? За възстановяване
на здравно-осигурителни права вече ще се
плащат 1008 лв., тоест минималните
вноски за 5 години назад, реши парламентът по искане на правителството. Досега беше за 3 години, преди беше за 1
година. Министър Москов искаше да е за 15 години назад, което е малко над 3000
лв. Но това предложение не мина. А то и надминава сроковете за давност за
данъчни и др. задължения. По този въпрос
кой знае защо се получава някакво политическо разделение. Яростно, както в
отношението към гърците, много нашенци казват: “Да си плащат! Аз как си плащам”. Изглежда справедливо, а? Да, ама не. Въпросът е да има някакво
прагматично решение на такъв въпрос, да има разумна събираема сума за
възстановяване на здравни права. С 5 години назад тя не е такава. Защото към
това трябва да се добави и плащането за евентуална операция и други здравни услуги,
изследвания. Здравната осигуровка у нас кой знае защо не покрива много от тези
неща. Затова неосигурените ще лавират –
ако може да се лекува, като си плати разходи за 300-500 лв., ще предпочете да
не си възстановява здравните права. Ако става дума за по-големи разходи, може и
да си ги възстанови. Но колко ще могат да си ги възстановят? За повечето неосигурени 1000 лева е непосилна
сума. А ако трябва и да платят още 2000 лв. за операция, примерно? Какво правим
като общество? Оставяме тези хора да мрат пред вратата на болницата? В каква
точно държава ще се превърнем, по-добро място за живеене? По-приветливо? С
болни и просяци навсякъде? Да чакаме да се появят и прокажени по улиците? И в Щатите имаше почти 60 млн. здравно
неосигурени, но има начини всеки от тях да бъде лекуван. Здравната реформа на
Обама намали тази бройка и продължава да я намалява, като дава възможност на
онези, които не могат да си плащат осигуровки, държавата да ги подпомага.
Понеже имаше (и още има) съпротива срещу тази здравна реформа, десният френски
президент Саркози на посещение в САЩ преди години каза пред американските
журналисти, за да подкрепи Обама – „Ние във Франция този въпрос сме го решили
така отдавна.“ Здравни права в европейски
страни не се възстановяват с непосилни суми. Дори в момента в Австрия например
се възстановяват с по-малка сума отколкото в България. В Европа няма оставен
нелекуван, във всяка страна има някакво решение. Впрочем, и в САЩ, дори да си най-беден и да
нямаш здравни осигуровки, има механизми болниците да те лекуват. У нас здравният министър , с изцъкления си
поглед, без да мигне, посъветва хората да не пушат два дни и да не пият кафе и
така ще спестят за здравна осигуровка. Ден по-късно пък каза, че някои здравно
неосигурени изпивали повече ракия на ден, отколкото е осигуровката им. Очевидно българските десни налагат по-хард
капитализъм от американския. Това е тук
здравната реформа на реформаторите. А
какво получава здравно осигуреният в Европа? Достъп до всеки специалист,
всякакво изследване. У нас получава –
„Чакай“ – няма пътека за твоя случай,
свършиха пътеките, ти казва личния лекар. В болницата те карат да плащаш за
каквото се сетят. Има случаи, човекът вече е на операционната маса и ще му
пускат упойката, докторът му казва, че ще му правят нещо, което не се покрива
от Здравната каса и трябва да плати 2000 лева…
Изглежда у нас да бъдеш десен е да искаш да си плащат за 5 или 15 години
назад. И да си доплащаш за всичко в болниците. А си ляв, ако искаш да остане
сегашното положение за 3 години или за 1 година. Това ли е лявото и дясното в
България? Застраховките и осигуровките
навсякъде се основават на принципа на солидарността, колкото и това да звучи
социалистически. Плащаш, докато си здрав и имаш доходи, като се разболееш, ти
плащат от осигуровките. Като останеш без доходи, получаваш помощи за
безработен, покриват ти и здравните осигуровки. Така е в Германия, така е в
повечето европейски страни. Навсякъде има някакво решение. У нас властта действа наказателно – ще пушите
и пиете? Наказваме ви. Не си плащате? Наказваме ви за 5 години назад. И другата съществена част от реформата на
Москов е разделянето на болестите на неотложни за лечение и такива, които могат
да почакат. Само че тепърва ще се види кой за какво чака. И дали наистина може
да чака. Какво ще настъпи, след като има
хора внасящи здравни осигуровки по 100-200 лева на месец – и на трудови
договори, и самоосигуряващи се? На тези хора по правилата на Москов ще им кажат
– ще чакате, не може да се лекувате. Ако искате веднага лечение – ще плащате.
Това е реформата на реформаторите. А
Борисов щял да откъсне от парите за магистрали, за да даде за здравеопазване. А
всъщност за да изхранва бизнеса на частните болници.
Иван Бакалов
E-vestnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар