България е на първо място по ниска продължителност на живота
и висока смъртност в ЕС. Общата
смъртност в България нараства от 9.1 на 1000 през 1970 година на 14.4 на 1000
през
2013 година.
По данни на Recent demographic developments in Europe (база
данни на Евростат) по показателя „обща смъртност", България се нарежда на
последно място из между всички страни на Европейския съюз (средно за ЕС през
2012 г. тя е била 9,7 на 1000 население).
Все още не можем да намалим детската смъртност до
показателя, постигнат в страните от ЕС през 1995 г, обясни той. В момента
показателят детска смъртност в България е 2 пъти по-висок от средноевропейския
показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия,
Чехия, Холандия и др.
През 2013 г. средната продължителност на живота в България
достига средно-европейските показатели за 1980 г. Разликата в продължителността
на живота между българския и средноевропейския гражданин нараства 2 пъти - от 3
на 6 години. Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на
умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) запазва
нивото си от около 22-23% т.е. почти всяко четвърто умиране в страната е на
лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти
по-висока (29.8% при 14.2% за жените), посочи здравният министър.
У нас, оказва се, че има прекалено много болнични легла,
които не се използват. За цялата страна малко над 70% от леглата са заети. Същевременно
има 103 болници с над 130 легла, които изписват по пет пациенти на ден.
“Знам също, че лечението на пъпка може да бъде предмет на
планов прием. Ако се лекува в амбулаторията за 30 лева, а в болницата за 500 –
очевидно, че едното от двете е погрешно. Хайде да видим кое. Това е договорът,
който правителството предлага и на съсловието и на обществото. Реално да видим
къде отиват парите”, съобщи министър Москов.
От презенатцията му стана ясно, че между 1995 и 2012 г.
общите разходи за здравеопазване са се увеличили от 5,2 на 8 % от БВП, като
средствата за здравеопазване на глава от населението са се увеличили от 82 на
566 щ. дол. (6,9 пъти). Според данни от Националните здравни сметки през 2012
г. в България са били изразходвани за здравеопазване около 6,3 милиарда лв.
Съставът на разходите за здравеопазване се е променил: През
2012 г., публичният дял от общите разходи за здравеопазване представлява 51,4 %
(основно за сметка на НЗОК), в сравнение с почти 74 % през 1995 г. Частните
разходи за здраве са се увеличили от 26 % през 1995 до 48,6 % през 2012 г. т.
е. от 2000 до 2014 г. пациентите дават 4 пъти повече средства от джоба си. И
ако през 2000 година като пациенти сме плащали средно по 50 лева, то сега
харчим над 200 за здраве.
Населението намалява с относително постоянен темп – с около
0,60% годишно. През 2013 г. 13.1% от домакинствата у нас са с доходи под
официалния праг на бедност, а почти 20 % от тях са изразходвали 10 % или повече
от общите си разходи за здравеопазване. (По данни на СБ - това е доста
по-високо от средните числа за ЕС-15 от 5,8 процента и дори по-високо от страни
като Виетнам и Бангладеш, където 15 % от домакинствата изразходват средства над
този праг).. Когато плащанията за медицински грижи се извадят от разходите,
засегнатите се увеличават до 17,3 %. Т.е. 4,2 % от домакинствата, които преди
това не са падали под прага на бедността, падат под този праг заради разходи за
здравеопазване.
През 2013 г. разходите на НЗОК достигат номинално сумата на
здравноосигурителните вноски, а през 2014 г. вече са повече от приходите, сочи
още статистиката. Най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат
най-голяма тежест в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени
продукти. Към 2014 едва 18% от публичните средства са изплатени за
извънболнична и дентална помощ и медико диагностични дейности, като този дял
постоянно намалява (от 23% през 2009 до 18% през 2014).
"Стремим се към ефективност, не към икономии и
спестяване. Финансиране, обвързано с качеството, а не с количеството", увери
той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар