През последната седмица
темата за това колко са здравно неосигурените български граждани не учуди
никого. Поне така си мисля, макар че лекарите и здравните
специалисти отдавна
повтарят едно и също нещо - твърде много нараства броят на здравно
неосигурените и това няма как да не повлияе върху дейността не само на
болниците. И започват едни замеряния с политически привкус, че да ти се завие
чак свят. Така е създадена системата, а тя не е само в България, че с парите на
здравите едва ли не се лекуват болните. В социална държава, а ние бихме искали
да се считаме за такава, това е правило и начин на съществуване. Защото твърде
малко хора биха могли да си позволят да заплатят реалната цена на здравната
услуга, „философствуванията" около тази тема не секват, не секват и
политическите упражнения, които няма как да не прераснат в обвинения за
некомпетентност или нещо подобно. Може би, ние, простосмъртните пациенти и
кандидати за медицинска помощ трябва да приемем и цинизма на някои лекари и
медицински специалисти, който няма как да се скрие във форумите. Или
споделените анонимни мнения от рода на това: ти ще видиш какво ще стане, когато
влезеш в кабинета ми. Или пък поредното политическо оцветяване на колегата -
лекар с червена, синя, оранжева или не знам каква си още боя. Здравеопазването
не се боядисва, най-малкото защото то е от и за хората.
Велин Яворски
Няма коментари:
Публикуване на коментар