понеделник, 30 септември 2013 г.

Диагноза на здравния сектор



- Здравният статус в България се подобрява с по-бавни темпове, отколкото в други страни от ЕС, а броят на незаразните заболявания е много висок.
- Покриването на профилактичните и превантивните услуги е ниско, а българите са много по-често в болница от останалите европейци, което е знак, че системата не произвежда правилната комбинация от услуги.

- Българите са най-недоволни от здравната си система европейци.
- Общите разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт са сравними със страните с подобни доходи, но нерегламентираните плащания са нараснали във времето и заемат дял, подобен на публичните плащания.
- В средносрочен и дългосрочен план публичните разходи за здраве ще продължат да нарастват, но всяко увеличение трябва да бъде придружено от подобряване на ефикасността и ефективността, за да се използват най-добре наличните ресурси и да се постигнат по-качествени резултати от лечението.
- Правителството трябва да се съсредоточи в решаващи и незабавни действия в три посоки – болници, амбулаторни грижи и лекарствена политика.
- За да се справи с предизвикателствата, породени от застаряването на населението и незаразните болести, и да отговори на нуждите и очакванията на населението, правителството трябва да създаде нови социални и здравноосигурителни модели, които да позволят пациентите да се лекуват по-добре извън болница.
- Сред новите страни членки България вече е страната с най-висок брой болнични легла за интензивна грижа на глава от населението и той продължава да расте, което е един от многото показатели, че предоставяните услуги са базирани предимно на предлагане на болнична помощ. Националната здравноосигурителна каса е задължена да сключи договор с всички нови участници в болничния пазар, което води до фрагментация на предоставянето на услуги. Беше направен опит да се ограничи броят на сключваните договори, като се въведоха минимални стандарти, на които болниците да отговарят. Това доведе до намаляване на броя на услугите, които предоставят по-малките болници, но не влияе върху броя на болниците.
- Извънболничната помощ в България не е развита. Тя получава средно 12% от плащанията за здраве в сравнение с 25-30% в ЕС-15. Насочването към специализирани грижи е високо: докато около 80% от случаите в ЕС се разрешават в първичната медицинска помощ, в България този процент е 70% или по-малко.
- Докато плащанията за лекарства в момента са в съответствие с другите нови страни - членки на ЕС, честите обществени спорове подкопават общественото доверие в системата. В България плащанията в брой за лекарства от пациентите са най-високи в ЕС.
- През 2010 г. общественото здраве представлява 3.7% от БВП и по-малко от 10% от общите публични разходи във всички сектори в България. И двете числа са доста по-ниски от европейските.стандарти. Обратно, личните разходи и плащанията в брой на домакинствата са с най-голям размер в ЕС. Ако нерегламентираните или допълнителните плащания за здраве надвишават 10% от разходите на домакинствата, това се счита за катастрофално състояние. В България те надвишават 20% от в сравнение само със 7% от в домакинствата в ЕС-15. Плащанията за здраве и лекарства са отговорни за увеличаване на бедността в България от 12 до 15.7%.
------

* Констатациите са от доклада на Световната банка за здравния сектор в България през 2013


Няма коментари:

Публикуване на коментар