понеделник, 30 септември 2013 г.

Болестта е проява на страховете ни



"Надявай се, коньо, на зелена трева" - известен шопски афоризъм, който в момента добива сериозна актуалност. Ние сме в ролята на коня, а тревата е Шенген. Независимо че шефът на Еврокомисията направи изказване, с което обяви, че "българите и румънците не са втора ръка", то страната, пледираща за най-голяма демокрация в света - Франция, ни поля със студен душ. Неин министър направи изявление, в което директно обяви, че трябва да бъде гарантирана сигурността на френските граждани от нашето нашествие. За щастие неговото изказване беше контрирано от Монсерат Вие:
"Българите са щедри и с добро сърце". Това си има реално доказателство и то е, че нашите емигранти пращат по 2,3 млн. евро на ден на близките си. Ако така продължава, ще вземем да източим парите на Европа. Германия обяви, че българските работници са едни от най-съвестните професионалисти. И покрай всичките абсурди беше обявено, че сме поставили световен рекорд с това, че населението на България се топи и обеднява с много бързи темпове. Заключение, видно от доклада на Световната банка, отнасящ се за икономическото въздействие на застаряването и възможните варианти за изход от демографската криза у нас. Но това е закономерен процес, градящ демокрацията. Едно време, когато имахме изходни визи, имаше каква ли не и колко ли не квалифицирана работна ръка, но нямахме достатъчно пари и свобода. Сега имаме пари и свободия, но няма кой да работи качествено. Не знам дали е уместно да се използва изразът диверсия, но със сигурност над 60% от работещите постъпват по този начин, когато са в работен режим. Не само че се пилее работното време, за което се плаща, но и се съсипва огромна част от материалите и ресурсите, с които се работи. Нашата страна е известна със социалния феномен, че на работа си говорим как сме купонясвали, а когато купонясваме, се трепем и псуваме за неща, свързани с работата ни. Не дай си боже, някой да поиска от сърце да помогне на другия, то той на момента ще бъде с цинични думи "ощастливен", обвинен в лудост, далавера и престъпление. Всичко това и много други факти говорят, че на нас ни липсва национална гордост. А това е енергия, която е много важна за здравословното и психично оцеляване на индивида. Да вземем за пример овцата. Когато се отдели от стадото, вълците моментално я разкъсват. В САЩ и някои съседни на нас държави обединител на нацията е националният флаг, който задължително е в двора на всички религиозни храмове, сериозни институции и дори по къщите. Както беше споменато по-горе, ние сме най-бързо застаряващата нация. При възрастните хора основният проблем са болестите и тяхното лечение. А вече е научно доказано, че заболяването е коректив на мисленето. Така както се установи, че по нашите земи са живеели най-древните цивилизации, не трябва да забравяме, че съхраняваме и пренасяме най-древните болести, чиито причинители непрекъснато мутират и преминават от една в друга форма на биологично развитие. Заболяването е в нашето мислене. Каквото си помислим или каквото друг много ни "пожелае", то ни настига. Най-често се разболяваме, когато сме в състояние на страх от това, което може да се случи, а в същото време нашето его не го иска. И това е ролята на мисълта, която играе агресор спрямо имунната ни защита. Общуването с хора, които не ни мислят доброто, води до активиране на инфекции, причиняващи различни заболявания на очите. И то защото подсъзнателно ни е страх да видим нещото. До заболявания на ушите се стига, когато не искаме да чуем нещо. Менингити, енцефалити, исхемичен инсулт ни застигат, когато не можем да осъзнаем реалността. До патогенно състояние на гласните струни се стига, когато не можем да изкажем нещо. До ексцесия при зъбите - когато подсъзнателно разбираме, че храната, която консумираме, не е подходяща, а може би и опасна за нашия организъм. Проблемите със сърцето и белия дроб най-често се появяват, когато няма споделена любов, а заболяванията на урогениталния апарат - когато не сме готови и пораснали нравствено, за да станем родители. Появата на заболявания на опорно-двигателната система и мускулатурата се проявяват, когато сме толкова болни, че трябва да си наложим да си почиваме, а пък заболяванията на кожата - когато трябва да се скрием от околните, за да си почине нашата психика. И всичко това - за да не стигнем до състояние да гостуваме на психиатриите.


Д-р Петър Кътев
В."Стандарт" 

Няма коментари:

Публикуване на коментар