Изненадващо за близо двата милиона души, които живеят и
работят в София, през седмицата се оказа, че столицата е най-зеленият град у
нас. Да беше 1 април, щях да се разсмея при подобна новина. Вместо това ми
стана обидно. Няма по-голяма подигравка от тази - само седмица след като градът
ни се нареди на последно място по качество на живот сред столиците в Евросъюза,
някой да се опитва да ни внуши, че е най-зеленият в България. Тоест няма
пушеци, няма мърсотия и боклуци. Зелените пространства просто са
„погълнали" цялата видима мизерия. С мерака си да понатрупат някоя и друга
точка пред избирателите управниците направо ни взеха за мезе. „Едва ли София
някога е била толкова красива, чиста и озеленена", размечта се президентът
Росен Плевнелиев при връчването на наградата на кмета Йорданка Фандъкова. Била
е г-н Плевнелиев, била е! И то много повече, отколкото може да си представите.
Преди близо 75 години (април 1938 г.) е утвърден общият градоустройствен план
на столицата, изработен от известния европейски специалист проф. арх. Адолф
Мусман. Основната идея в него е била София да се превърне в градински град с
нискоетажно жилищно строителство и богато озеленен извън централната зона. И
въпреки че по редица причини планът '„Мусман" не успява да се реализира напълно,
като последствие от него остава блестящо развитата мрежа от паркове и зелени
площи. Борисовата градина, Западният, Южният и Дървенишкият паркове, обединени
от по-малките свободни пространства, са образували своеобразен „зелен
ринг", който е осигурявал връзката на града с Витоша. През последните две
десетилетия обаче столичните градини спряха да изпълняват тази своя функция
заради безразборното строителство и липсата на поддръжка. Всъщност колко зелен
може да бъде един град, в който азотният диоксид във въздуха от години е далеч
над нормите, а запрашеността е като в някои от рудодобивните комбинати на
Германия? На този въпрос властимащите, изглежда, нямат отговор, пък и не го
търсят. По-атрактивно е да си раздадат някакви измислени награди. За разлика от
нашенските началници обаче, още през 2009-а в Брюксел се загрижиха за живота и
здравето на българите и, както си му е редът, заплашиха страната ни с
наказателна процедура и глоба от 50 хил. евро на ден. Но вместо да се стреснат
и да предприемат някакви мерки за решаването на проблема, типично по
байганьовски, управниците ни започнаха да се вайкат и да искат отсрочки от
Европейската комисия. Защото колко зелен може да е град, по чиито улици има
повече боклуци, отколкото в кофите?
Град, който единствен от европейските
столици продължава да трупа хиляди тонове отпадъци в покрайнините сил Колко
зелена може да е София, след като всеки трети неин гражданин няма канализация
до дома си, а от-падните води се заустват в септични ями като през
Средновековието? По тези въпроси също висим на косъм от европейските санкции,
но пък нищо не пречи раздаването на награди да разшири обсега си и в тази
посока. Президентът Плевнелиев по всичко личи е оптимист: столицата, видите ли,
била една малка Швейцария в региона. Такъв символ по-скоро е затвореният
комплекс в полите на Витоша, в който държавният глава живее със семейството си.
Но обобщението в случая е твърде неуместно. Защото за столичани София си остава
и тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна...
Ивайло Станчев
В."Банкер"
Няма коментари:
Публикуване на коментар