Translate

четвъртък, 20 декември 2012 г.

За дрогата без сантимент



Напоследък някак под сурдинка в публичното пространство се промъква като крадец темата за легализирането на медицинската марихуана. Наскоро радиоводещ например прокламира от екрана на национална телевизия в сутрешно предаване, че медицинската марихуана е свързана с хора, които имат проблеми с диабет, рак, множествена склероза и трябва да им се даде право на избор и алтернативно лечение. Това сигурно е така, сигурно притъпява болките при някои тежки заболявания, но това съвсем не е основание да искаме тя да се легализира. Някак съвсем лековато пък биохимик и експерт по наркотиците обяснява също от екрана, че била горе-долу като кафето. И привежда аргумента, че наскоро Чехия е решила да продава марихуана на пациенти срещу рецепта. Разбира се, тук става дума и за култура на поведението, защото ако у нас това  бъде разрешено, злоупотребите ще станат част от ежедневието ни. Тогава желанието ни да предпазим крехките души на тийнейджърите от опасната отрова ще се сблъска с поредната забрана, към която ще има множество отворени вратички. За мен повече от странно е, че тази тема наистина започна да се дебатира в медиите.
Много по-страшно звучат данните от национално изследване, според което всеки четвърти ученик у нас или 27% от младежите са употребили поне веднъж в живота си някакъв наркотик. Източникът е годишен национален доклад по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България за 2011 година. Около 23% (около 12 000-15 000) са употребили поне веднъж в живота си марихуана или хашиш, а 7% (около 4000-5000) - амфетамини.
Причините, които карат тийнейджърите да посягат към дрогата, са много и комплексни. На първо място това е желанието да не си по-различен от другите. Щом приятелят ми го прави, защо да не опитам и аз, мислят 14-15-годишните. На второ място стоят проблемите в семейството и личните разочарования, не на последно – любовните драми. Моя позната, майка на наркоман, който е на хероин, когато я попитах как е синът й, тъжно ми каза:”Как да е, борим се с дрогата”.Познавах детето от детската градина и онемях. Момчето не беше лишено нито от родителски грижи, нито имаше материални проблеми. Какво го е накарало да посегне към наркотика?
Може би влиянието на лоши приятели? Но нали родителите са тези, които щом забележат промени в поведението на децата си, трябва веднага да вземат мерки и да стопират нещата. Защото лечението на един наркозависим трае с години и поглъща много средства.
В момента най-търсени на пазара били амфетамините, за сметка на хероина. Сигурно такава е модата. За 2011 г. 104 са новите наркотици, 25 са новите психоактивни вещества, включени в списъка на забранените. За 2010 г. общият им брой е бил 87.
За мен оправдание за човек, който посяга към наркотиците няма. Американските политици може и да са пушили  марихуана в колежанските си години, но честно го признават, тъй като са успели да се откъснат от мрежите на дилърите. Нашето все още крехко демократично общество е настроено негативно към употребата на наркотици.  Потвърждава го и изследване на НЦИОМ, проведено между 30 ноември и 6 декември. Според данните 81% от българите са против легализиране на употребата на лека дрога, включително и марихуана.
Ето защо открит дебат по темата е излишен.


Светла Каролева
В."Монитор"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар