За децата ни-винаги само с любов!

Диабетът няма възраст. Той може да се прояви при малчуганите на 3, на 5, на 12 години, а понякога дори и в по-зряла възраст. Преди 18 годишна възраст за радост няма тежка нефропатия изискваща заместващо лечение. За съжаление обаче след тази възраст започва "галопът" на уврежданията. Единственото оръжие срещу това е добрата компенсация на кръвната захар, която задържа скоростта на тежката прогресия и отлага/отдалечава във времето тежката инвалидизация и усложненията на захарния диабет.

За децата с диабет казваме, че са условно здрави и не са различни от другите деца, които нямат това заболяване.

В света, групата на подрастващите, когато танцът на хормоните (растежният и половия) е неконтролируема и е една от най-трудните. В тази много непокорна и сложна възраст, ако тийнейджърите не възприемат правилно заболяването си, ако го игнорират и се правят, че не съществува, то постигнатите до момента добри родителски резултати в лечението им ще бъдат поставени, както се казва на карта. Страшното в случая е, че залога е именно техния млад живот.

За съжаление у нас стигмата все още съществува. И как точно в тази възраст, когато понякога измерването на кръвната захар варира от 8 до над 10 пъти дневно подрастващият с диабет ще го прави пред другите, без да се притеснява, как ще си поставя инсулиновата инжекция, без да бъде изложен на нечии присмех. Уви, благодарение на нея, не само децата с диабет, а всички с хронични заболявания, за жалост трябва, но не винаги успяват да преборят притесненията и комплексите си.

Макар, че ако ги сложим тях от едната страна на везната - живот, а от другата здравите деца, везната остава уравновесена, защото и двете блюда са абсолютно равностойни. Да, децата с диабет не са различи! И те, както всички останали свои връстници обичат да са в крак с модата. Обичат фолка, както и компютрите. И те макар и да знаят, че е вредно за здравето им тайничко попушват и попийват, къде по-малко, къде чак до повръщане. И те обичат да се веселят и танцуват до зори. И те понякога не могат без фаст-фууд храните и сладките изкушения. И те ядосват до лудост своите родители и се бунтуват често срещу решенията им. Но те за разлика от другите, нека тях сега наречем условно, здравите деца знаят ежедневно, ежечасно цената на собствения си живот, който контролират, чрез инжекции и специален хранителен режим. Знаят цената на живота, който здравите доста неразумно сами съсипват понякога било с наркотици, било с безразборен секс или по друг  убийствен начин.

Но това са нашите деца. И за тях родителите винаги се грижат и ще се грижат само и единствено с любов, защото за да защитим бъдещето безспорно трябва да  променим настоящето.