Информационният сайт на Евросъюза - euractiv.com: България е едно от най-смъртоносните места за живеене

Постоянното замърсяване прави България едно от най-смъртоносните места за жи­веене. Причината е, че въп­реки годините усилия за по­добряване на мониторинга и придържане към европейски­те стандарти качество на въз­духа у нас остава лошо, пи­ше информационният сайт на ЕС /euractiv.com/.

Но проблемите на Бълга­рия не са изолирани и реф­лектират върху основните притеснения за качеството на въздуха сред страните-членки на ЕС. След присъе­диняването си към Евросъю­за през 2007 г. България е постигнала стабилен прогрес в подобряването на еколо­гичния мониторинг и приема­нето на правилата за качес­твото на въздуха, водата и околната среда. Според ана­лизатори обаче тези стъпки са последвани от несериоз­но прилагане и пренебрегва­не от националните и евро­пейските власти.

"Ние имаме много добри закони и мониторингови сис­теми по места, но най-голе­мият проблем е, че нямаме държавна агенция, която мо­же да наложи законите", каз­ва Георги Стефанов от при­родозащитната организация WWF и допълва: "Имаме всич­ко освен прилагане".

Лошото качество на възду­ха има смъртоносни последс­твия както в България, така и в Румъния. Двете страни от­стъпват само на Армения в класацията за най-висока смъртност поради замърсен градски въздух, сочи доклад на Програмата за развитие на ООН (ПРООН). Според раз­пространения на 2 ноември доклад годишната смъртност заради лошото качество на въздуха в Румъния е 439 чо­века на милион души, а в Бъл­гария - 437. България обаче води в Европа по интензивност на замърсяването на въздуха и се намира сред пър­вите 50 най-замърсени стра­ни в света. В доклада са включени 187 държави.

В Европа единствено Ар­мения е с по-висока от двете членки на ЕС годишна смър­тност в това отношение - 882 души на милион умират зара­ди замърсения въздух в стра­ната, чието население е 3 ми­лиона души. Георги Стефанов от природозащитната орга­низация WWF съобщи, че ре­довно подава жалби до влас­тите в София заради нерег­ламентирани палежи на отпа­дъци и автомобилни гуми.

Старите автомобили, пре­димно внасяни втора ръка от други страни-членки на ЕС, също допринасят за градския смог.

"Никой от нашите полити­ци не свързва замърсяване­то на въздуха със здравето", посочва Стефанов. По думи­те му Европейската комисия е прекалено безучастна в прилагането на правилата за качеството на въздуха и на други, свързани с околната среда.

'Те чакат, чакат, чакат, до­като стане прекалено късно", казва в заключение екоактивистът.

В-к "Струма"