Музикалната терапията е едно от най-популярните направления на алтернативната медицина

Независимо, че музиката винаги е била част от лечебните ритуали на много народи, съвременната музикална терапия навлиза едва в средата на 20 век. Допитване, направено от психолози от Университета Дюк в САЩ, показва, че хората определят т.нар. музикална терапия като "най-лесния и приятен начин за лечение”.

Още Омир е описал как мелодичните песни са помагали за изцеляването на раните на героите, а Питагор е провеждал специални занятия по хорово пеене, тъй като е вярвал, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата. Съществуват доказателства, че той е започнал да съставя лечебна книга с музикални рецепти, където за лечението на всяка болест е съответствала определена мелодия. През 19 век със спокойна отпускаща музика много психолози са лекували своите пациенти. Много изследвания доказват, че музиката влияе както на физическото, така и на умственото състояние на човек Привържениците на този метод на алтернативната медицина твърдят, че музикалната терапията лекува не само нервните разстройства, но и много други заболявания като Алцхаймер, аутизъм, депресия и дистрес.

Те твърдят също така, че спокойната класическа музика нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане, тъй като човек се отпуска и буквално се потапя в състояние на психологически комфорт. Според тях музиката на Моцарт е най-мощното и универсално лекарство, докато хардрока и хип-хопа считат за вредни за човешкото здраве. Нещо повече в Япония вече дори се предлагат специални "лечебни" мелодии за мобилни телефони.

Специалистите по музикална терапия са категорични, че съществуват целебни мелодии, които трябва да се подбират индивидуално за всеки пациент, но все пак съществуват и някои общи препоръки:

• при гастрит слушайте "Седмата" на Бетховен,

• при болки в корема - "Валсът на цветята" на Чайковски,

 • при проблеми с алкохола - "Аве Мария" на Шуберт,

• при повишено кръвно - "Сватбеният марш" на Менделсон,

• при безсъние - "Пер Гюнт" на Григ,

• при проблеми с потентността - Венисбергската сцена на Вагнер,

• при главоболие - пролетната песен на Менделсон и Гершуин,

• при потиснатост - валсовете на Чайковски и "Пролет"на Вивалди.

Някои дори стигат до там, че се опитват да определят как въздействат различните музикални инструменти:

• пианото - облекчава напрежението в стомаха, черния дроб и червата,

• китарата - "разтоварва" сърцето,

 • саксофонът - подобрява работата на бъбреците,

• цигулката - активизира дейността на тънките черва,

• арфата - подобрява дишането,

• барабанът - повишава имунитета.

Ето някои от ефектите на музиката, които могат да ни помогнат да си обясним ефективността на музикалната терапия:

-Мозъчни вълни - проучвания доказват, че музиката с бърз и отчетлив ритъм може да накара мозъчните вълни да резонират в синхрон с ритъма. По-бързия ритъм носи добра концентрация, а по-бавния ритъм – спокойствие;

-Дишане и сърдечен ритъм - с промяната на мозъчните вълни се променят и някои телесни функции, дори онези, управлявани от автономната нервна система, като дишане и сърдечен ритъм. Ето защо музиката и музикалната терапия може да помогне при борбата с хроничния стрес, допринасяйки не само за релаксация, но и за подобряване на здравето ни;

-Състояние на духа - музиката може да подобри състоянието на духа, намалявайки стреса и безпокойството;

-Други полезни ефекти - доказано е, че музиката има и други полезни ефекти като понижаване на кръвното налягане, засилване на имунната система, отпускане на мускулите.

------

В някои болници вече се използва музика за облекчаване на болките, намаляне на болничната депресия, насърчаване на движението, успокояване, намаляне на напрежението в мускулите и т.н.. Пациентите, подложени на хирургическа интервенция, се нуждаят от по-малко упойка, събуждат се по-бързо от нея с по-малко странични ефекти, когато преди и по време на операцията звучи музика. Възстановяващите се от сърдечни удари, стават много по-бързо адекватни, когато в стаите им звучи музика. Страдащите от депресия се нуждаят от по-малко медикаменти, когато музиката е част от терапията им. Децата, страдащи от аутизъм или нарушение на концентрацията, също реагират позитивно на музикалната терапия.

Много проучвания доказват нейният положителен ефект и върху хроничната болка.

------

„Отмиете" стресът с  20-минутна музикална баня

Слушайте в легнало положение релаксираща музика, но със слушалки, за да избегнете разсейването. Ритъмът и трябва да бъде по-бавен от този на сърцето, който е около 72 удара в минута. Музиката с повтарящ се мотив ще бъде ефикасна в повечето случаи. Фокусирайте се върху дишането си, за да стане то по-дълбоко, бавно и регулярно.

Слушайте позната любима музика – тя успокоява. Ако в края на деня имате нужда от стимулиране, а не релакс, пуснете си по-бърза музика. Използвайте всички възможни случаи да слушате музика, а именно когато пътувате, намалява стресът, докато готвите или чистите, когато се събуждате сутрин или си лягате вечер и най-вече, когато се храните, защото тогава класическата музика може да ви накара да хапвате по-малко, храната да се смели по-добре и да и се насладите по-пълно.