Според тях изреченията на политиците са граматически приемливи, но безсъдържателни. Те казват точно толкова и това, което би се получило, ако се подредят и прочетат в друг ред, заявяват изследователите. Използват се и прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората. Като особености на речта изследователите посочиха богатата образност и идеализацията на всичко, за което се говори.Откроява се езикова агресия, която най-често се изразява с формите "повтори още веднъж", "обади се пак", вижте сега", чрез реторични въпроси - "Вие ли ще ми кажете?", "Гордеете ли се с всичко това, господин министър?" и директни нападки - "Кой присвои тези пари, господин министър?".
В изказванията на политиците се регистрира широка употреба на наречия за поставяне на акцент - много, изключително, максимално. Според изследването се наблюдава и преекспониране на аз-формата.
Едни от най-често използваните думи са "политическа воля", "приоритети", "прозрачност", "визия", "конкретика".
В речта на българските политици се отличават: -ме окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме), диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ), мек изговор (бъд'е, ц'ели, пол'ит'иката), промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек'во, голями).
Някои политици казват "пет камиони", вместо "пет камиона", "200 ученика", вместо "200 ученици", "36 депутата" вместо „36 депутати". Засечени са и нови глаголи и отглаголни съществителни имена - входирахме и приоритизирането. Диалектната редукция също се среща при политиците - кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди.
Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати, с пет въпроса за седми клас, свързани с книжовно-езиковата форма. Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят. Вярно на всички пет въпроса са отговорили един депутат от ГЕРБ и един от БСП.
Дарик- радио
Няма коментари:
Публикуване на коментар