Форумът бе организиран от националната генетична лаборатория, неправителствената фондация „МОСТ” (медии, общество, семейство, традиции). В рамките на събитието лекции за новостите в диагностиката, профилактиката и лечението на социално-значимите заболявания изнесоха водещи наши и чужди европейски специалисти, сред които проф. Иво Кременски, национален здравен консултант по медицинска генетика към МЗ и консултант към Националната генетична лаборатория, проф. Върбан Ганев, от катедра „Медицинска генетика” към медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски", проф. Ивайло Търнев, невролог, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Александровска”, професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет – София и в Катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ, председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания и Българското дружество по епилепсия, д-р Вивиан Праматароф, български лекар-гинеколог и психотерапевт в Германия, д-р Джон Колман, от института за детско здраве в Лондон и координатор на кампанията за детска неврология във Великобритания и др.
Модератори на научните сесии бяха проф. Радка Аргирова, завеждащ лаборатория по ретровируси към НЦЗПБ и имунолога доц. Жасмина Мирчева.
Срещата бе открит от проф. Иво Кременски, който изнесе и лекция на тема „Телемедицина и генетични изследвания в България“. На генетиката се спря и проф. Върбан Ганев. Представена бе професията на здравния медиатор с фокус – ромскоито население. Разгледана бе темата и за ваксинопрофлактиката и подобряване на достъпа до ваксините от имунизационния календар, чрез въвеждане на реимбурсация.
Гост лекторите д-р Вивиан Праматаров и д-р Джон Колман насочииха вниманието на присъстващите към психосоматичното виждане на „правото да знам“ и езикът на информацията и съгласието на пациента.
В рамките на събитието се проведе и кръгла маса под надслов „Информираният гражданин e информиран пациент“, водена от журналистката Лили Маринкова.
Актрисата Татяна Лолова и социоложката Мира Янова споделиха своите виждания как може да се постигне по-вярно, по-добро и по-човешко общуване по въпросите за здравето. Според Янова всичко това, което става в държавата не са ефекти на икономическата криза, а на нескопосаната икономическа политика на Симеон Дянков, от която в крайна сметка милиони левове губи бюджетът респективно държавата. Тя препоръча не само лекарите, но всички, за които има утвърдени стандарти да започнат да ги прилагат и спазват, както трябва.
В хода на дискусията д-р Николай Болтаджиев, зам. председател на сдружението за развитието на българското здравеопазване, заяви, че парите за здраве намаляват и през 2020 г. те ще бъдат 3.9 % от БВП на страната. И направи сравнение с Швейцария, където те сега са над 10% за здравеопазване. Той бе категоричен, че в момента няма система в здравеопазването, че миналата година тя е рухнала, а пък със стандартите тази година се ликвидира и възможността за лечение. Д-р Болтаджиев попита риторично защо в дългосрочен план и програма се залага още разбиване на системата и има ли някой съмнение, че цари хаос в здравеопазването.
В тази връзка и от националния алианс на хората с редки болести също зададоха риторичен въпрос до какво искат всъщност пациентите да имат достъп - до хаоса или до адекватното лечение. Но за да е реално последното, здравеопазването у нас трябва наистина да стане здравеопазване, с акцент върху опазването, бяха категорични представителите на пациентската организация. В Белгия две години няма здравен министър, но никой не се притеснява от това, защото там има ясни правила, които се спазват, подчертаха те.
Изводът от дискусията бе, че акцентът в здравеопазването трябва да се премести върху опазването, че стандартите трябва да се наложат и спазват и че днешният човек иска да има споделена отговорност в лечебния процес, защото най-отговорен е този, които носи последиците т. е. пациента и неговата дума трябва да тежи.
Доц. Мирчева представи данни от европейско експресно телефонно проучване, по отношение проблемите в комуникацията между лекари и пациенти. Анкетата цели да се разбере какво представлява европейският болен днес и какви са неговите очаквания от здравната система в страната му.Изследването е проведено в осем европейски страни (Швейцария Швеция, Испания, Германия, Великобритания, Словения, Полша,Италия), сред 1000 респондента от държава..
Данните сочат, че в страни, където парите за здраве са доста повече, отколкото у нас например, задоволството от комуникацията не е голямо т. е. мнението на пациентите за общуването с лекарите не е по-добро. Например швейцарците, които отделят 7-8 пъти повече финансови средства за здравеопазване от поляците, не са най-щастливи от здравната си система. Техните оплаквания са, че немогат д стигнат лесно до лекар, че има листа на чакащи, че липсва равнопоставеност и т. н. Като цяло са и много песимистични за бъдещето.
Казано п друг начин дори и да е прекрасно здравеопазването в дадена страна винаги има различни ситуации, за всеки отделен човек, така, че в края на краищата той може да е разочарован и недоволен от системата в своята страна, обобщи доц. Мирчева. Данните от анкетата сочат още, че на първо място са швейцарските лекари, които освен, че умеят най-добре да изслушват своите пациенти, но и най-добре им обясняват медицинската информация. Последно място е заето от поляците.
Най-голямата неудовлетвореност, при всички анкетирани пациенти, идва от липсата на достатъчно внимание. Навсякъде обаче като най-желаните източници за информация са посочени ОПЛ. Те са и най-обичаните, според отговора на въпроса – от коя помощ са доволни пациентите от доболничната или болничната. Второто място е отредено за специалистите, а третото и четвъртото съответно за печатните медии и интернет. В САЩ 92% от населението има интернет, а 84% от тях търсят информация на здравна тематика.
Анкетираните споделят, че в мрежата влизат най-често по въпроси свързани със своето здравето или това на своите близки, за самопредпзване, самопомощ и самолечение. На въпрос трябва ли пациентът да участва във взимането на решения за лечението 22-23% отговарят, че това трябва да е отговорност само на лекарите, но повече от 50% от анкетираните в Швейцария, Швеция, Германия и Великобритания смятат, че трябва. Най-малък е процентът на отговорилите положително в Испания. Средният процент за осемте европейски страни, смятащи, че пациентът трябва да е активна страна във взимането на решение, е 22%.
Съвременният човек е много голям индивидуалист и той иска да бъде овластен и да участва във вземането на решения по отношение на своето лечение е основния извод от проучването.
Според доц. Мирчева необходима е и нова дефиниция на понятието пациент. На английски думата означава пасивен и търпелив, но това е разбиране от миналите векове. Сега той е активен и иска да участва в лечението си. Нещо повече тази дума днес дори може би е необходимо да се избягва, тъй като медицината е насочена вече изключително към здравия човек и трябва да се мисли и говори за него, а болестта трябва да е изключение, каза в заключение тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар