Translate

четвъртък, 25 април 2019 г.

Венета Райкова - превръща малката черна рокля в съвременна носия


„Меме Мор“ открива бутик в Китай

Венета Райкова, създател на модния бранд „Меме Мор“, съчетава непреходното от световния моден подиум – малката черна рокля, с непреходното от България – пищната и красива народна носия. Роклите на Венета Райкова, които носят в себе си преди всичко български дух и красота, съчетани с класика и стил, бяха демонстрирани по време на медийна презентация на бранда. Водещ на събитието беше проф. Любомир Стойков, председател на Академията за мода. Той обяви, че произведенията на Венета Райкова вече са впечатлили ценители на модата в Китай, където през месец юни 2019 г. в Нанджинг ще бъде открит бутик на „Меме Мор“.
Венета Райкова представи концепцията на своя моден бранд, в която е вложено древното българско познание, кодирано и еволюирало в красивите специфични комбинации на символи и цветове в българската шевица. Носията в целия й блясък, пищност и уникалност е вдъхновението за роклите на „Меме Мор“. Акцент в дизайна е изкусната техника за допълване на принт с цветовете на трикольора и бродерия, базирана на българската шевица и стилизирана според собственото виждане на Венета Райкова.
По време на презентацията авторката на облеклата разясни основни символи в българските шевици, като слънцето, водата, защитата, изобразявани респективно с кръгове, кръстат бод, иглички и др. Основните фигури в шевиците се използват, за да изобразят красиви истории и пожелания, свързани със семейството, поколението и рода, здравето и благоденствието, плодородието и прехраната, закрилата и др. Венета Райкова акцентира на това, че талантът красиво да се свързват елементите в шевицата е генетично заложен в българите и тя използва своя талант, за да създава рокли, които носят силата и посланията от българските шевици.
Всяка рокля на „Меме Мор“ е различна не само по отношение на дизайна, а и на предназначението си. В облеклата са закодирани добри пожелания, както за здраве, любов, благополучие и др., така и за защита, сила, воля и красота. Роклите с вплетени бродерии на шевици имат тройно приложение – на дреха, амулет и талисман. По време на събитието бяха демонстрирани десет рокли, всяка със свое име: „Мускал“, „Йероглиф“, „Шевица“, „Мрежа“, „Роза“, „Детелина“, „Градина“, „Българка“, „Канатица“, и булчинска рокля „Престилка“. Венета Райков разясни символите и техните послания във всяка от роклите. Тя сподели също, че именно универсалното значение на символи и знаци от шевиците е направило силно впечатление в Китай, където българската шевица е припознавана и идентифицирана с елементи от местната култура.
Роклите на „Меме Мор“ с елементи от български шевици и принт в цветовете на трикольора /бяло, зелено, червено/ по думите на Венета Райкова са подходящи за широк диапазон от поводи и събития – от семейни събирания и приятелски срещи до бизнес и делови ангажименти на различно ниво. В тази връзка по време на презентацията проф. Любомир
Стойков даде примери и обърна внимание на това, че става все по-сериозна тенденция на срещи между дипломати на високо държавно равнище, както и на различни публични събития официални лица знаково да засвидетелстват принадлежността си към съответната национална идентичност и култура. Според проф. Стойков в тази посока има голяма ниша за реализиране и развитие на идеите на творци като Венета Райкова. Световната купа по художествена гимнастика, която се проведе в София на от 12 до 14 април е сред престижните събития, за които роклите на „Меме Мор“ са символично избрани като облекло с послание. С тях беше облечен част от екипа на Илияна Раева, председател на Българската федерация по художествена гимнастика.


Теленор получи две награди за кампании за безопасен интернет в конкурса BAPRA Bright Awards 2019


Теленор получи две отличия на годишните награди на Българската асоциация на ПР агенциите /БАПРА/. Наградите са за работата на телекома в сферата на безопасния интернет.
Тазгодишната кампания „От теб зависи“ грабна втора награда в категорията „Корпоративна социална отговорност - други“. Кампанията беше посветена на Международния ден за безопасен интернет и основната ѝ цел беше да провокира младежите да се замислят за нашумялата Instagram тенденция – да подчиниш ежедневието си на мнението на другите. През целия ден певецът Атанас Колев оставяше решението за това какво да прави на своите фенове, които гласуваха чрез анкети в Instagram историите на певеца. Интернет потребителите решаваха какво ще направи той - от избора му на закуска, до това какво да публикува във Facebook профила на свой приятел и дали да публикува чужди голи снимки. Целта на въпросите бе да демонстрират различните опасности в интернет. В края на кампанията Наско разкри, че предизвикателствата са част от кампанията на Теленор и призова феновете си да не прибягват до крайности в името на популярността си онлайн и да не оставят интернет да контролира истинския им живот.
Вторият приз Теленор получи за „Корпоративна социална отговорност с фокус образование“ за инициативите на компанията в сферата на безопасния интернет и дигиталната медийна грамотност за 2018 г.
От 2006 г. Теленор традиционно и активно подкрепя инициативите за осигуряване на безопасен интернет, сред които Речник на социалните мрежи и Наръчник за видовете онлайн-тормоз. Компанията бе първият телеком в България, който въведе филтър за блокиране на материали в интернет, които съдържат сексуална злоупотреба с деца.

До 2025 Г. 50% от лекарствата в онкологията ще са под формата на таблетки и ще заместват химиотерапията



Млади лекари дискутираха постиженията в лечението на онкохематологичните заболявания


В рамките на 42-ия годишен конгрес на Европейската фармацевтична студентска асоциация /EPSA/, се проведе дискусионен семинар на тема: „Онкохематологичните заболявания: от смъртоносна диагноза към нов живот“. Той е част от информационната кампания „Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен“, която е организирана от Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология, Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.
Млади лекари-специалисти от водещи болници в София и страната изнесоха презентации за напредъка в лечението на онкохематологичните заболявания.
„В историята на лечението на хематологичните заболявания се отбелязват няколко повратни точки, които промениха концепцията за хематологичните заболявания от нелечима болест до постигане на ремисия без терапия, водене на нормален социален живот и живот без страх от преждевременна смърт. Иновациите в хематологията промениха в такава степен терапевтичната ефективност и кривите на общата преживяемост на тези пациенти, че усилията вече са за увеличаване на процента МРД (минимална резидуална болест) негативни пациенти, т.е. ерадикиране на заболяването“, каза д-р Виктория Върбанова от Военномедицинска академия (ВМА). Тя изнесе презентация на тема „Пътят към излекуване при онкохематологичните заболявания“.
„Медицината вече разполага с все по-прецизни методи, за да определи прогнозата за пациента и да оптимизира лечението му в ранен етап. Ако доскоро крайна точка на лечение в онкохематологията беше пълната ремисия, сега вече може да се измери броят на туморните клетки“, каза д-р Виктория Николова от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Тя изнесе презентация на тема „Минимална остатъчна болест и резултат от лечението“. По думите й се говори за негативно МРД (минимална резидуална болест), когато броят на злокачествените клетки е толкова малък, че на практика имунната система може сама да се справи и няма нужда вече от лечение. „Разликата между традиционната оценка и МРД може да се сравни с разликата между биноклите и съвременните оптични телескопи. Онкохематологията вече разполага с тези „съвременни телескопи“ и все повече ще се използват и в ежедневната клинична практика“, добави д-р Николова.
Д-р Доротея Тодориева от Медицински университет – Плевен, се спря на клетъчните и генни терапии в хематологията. Тя обясни, че хематологичните заболявания биват злокачествени, потенциално смъртоносни и доброкачествени, но хронични и водещи до доживотна инвалидизация. „Медикаментозната терапия с години се опитва да се пребори с тях, но с ограничени възможности. Клетъчната терапия, с която се замества „болен“ костен мозък от здрави кръвни клетки, и генната терапия за трансфер на гени в болестни клетки чрез инженерно променени вектори доказаха, че са най-модерната ера в лечението на хематологичните заболявания. Приложени на правилния пациент по строга клинична индикация те могат да се окажат могъщият лек“, каза д-р Тодориева.
Д-р Елина Белева от Медицински университет – Пловдив представи проучване (Unicancer study “EVOLPEC” – 6 major changes by 2025) за промяната на грижата за пациента, според което до 2025 г. 50% от лекарствата в онкологията вече ще са под формата на таблетна таргетна терапия и химиотерапията все повече ще отстъпва на нови, по-щадящи методи. Тя обясни, че голямата промяна в онкохематологията е, че все повече лечението ще се провежда в дома на пациента, без да има нужда от хоспитализация, което от своя страна изисква и пациентите да бъдат по-добре информирани и отговорни към себе си.
Д-р Атанас Банчев от  УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се спря върху напредъка в детската хематология. Той обясни, че историята на терапията на детска лимфобластна левкемия е история на противотуморната терапия. „В експозето проследяваме развитието на противолевкемичната терапия в детската възраст, трансформирала Острата лимфобластна левкемия (ОЛЛ) от безнадеждна болест, водеща до фатален изход кратко след поставяне на диагнозата, в заболяване с близо 90% шанс за дефинитивно оздравяване. Представени са най-актуалните нововъведения в областта на имунотерапията на ОЛЛ, които отново насочват погледа към полето на детската хематология, цели 30 години след последните успехи в областта. Обсъждат се препятствията пред съвременната детска хематология, както и непосрещнатите нужди в държавите с нисък жизнен стандарт“, каза д-р Банчев.
Проф. Генка Петрова, Медицински университет – София, президент на ISPOR за Централна и Източна Европа представи резултати от интернет проведена анкета сред 100 пациенти с онкохематологични заболявания (Ходжкинов и Неходжкинов лимфом, хронична лимфоидна левкемия, хронична лимфна левкемия и други злокачествени лимфоми). Проучването съдържа въпроси относно демографските данни на пациентите, вида на онкохематологичното заболяване, годината на диагностиката, качеството на живот. Едва 41% от анкетираните са на мнение, че лекарите са ги информирали за заболяването и за възможностите за лечението. 39% смятат, че са имали бърз и лесен достъп до лекар специалист. Според 51% от пациентите лекарят им е осигурил всичко необходимо за лечението, а 67% са на мнение, че терапията, която им се прилага е възможно най-добрата. „Новите терапии подобряват качеството на живот на пациентите. Новите терапии увеличават удовлетвореността на пациентите“, каза в заключение проф. Петрова.

Млади лекари дискутираха постиженията в лечението на онкохематологичните заболявания

В рамките на 42-ия годишен конгрес на Европейската фармацевтична студентска асоциация /EPSA/, се проведе дискусионен семинар на тема: „Онкохематологичните заболявания: от смъртоносна диагноза към нов живот“. Той е част от информационната кампания „Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен“, която е организирана от Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология, Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.
Млади лекари-специалисти от водещи болници в София и страната изнесоха презентации за напредъка в лечението на онкохематологичните заболявания.
„В историята на лечението на хематологичните заболявания се отбелязват няколко повратни точки, които промениха концепцията за хематологичните заболявания от нелечима болест до постигане на ремисия без терапия, водене на нормален социален живот и живот без страх от преждевременна смърт. Иновациите в хематологията промениха в такава степен терапевтичната ефективност и кривите на общата преживяемост на тези пациенти, че усилията вече са за увеличаване на процента МРД (минимална резидуална болест) негативни пациенти, т.е. ерадикиране на заболяването“, каза д-р Виктория Върбанова от Военномедицинска академия (ВМА). Тя изнесе презентация на тема „Пътят към излекуване при онкохематологичните заболявания“.
„Медицината вече разполага с все по-прецизни методи, за да определи прогнозата за пациента и да оптимизира лечението му в ранен етап. Ако доскоро крайна точка на лечение в онкохематологията беше пълната ремисия, сега вече може да се измери броят на туморните клетки“, каза д-р Виктория Николова от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Тя изнесе презентация на тема „Минимална остатъчна болест и резултат от лечението“. По думите й се говори за негативно МРД (минимална резидуална болест), когато броят на злокачествените клетки е толкова малък, че на практика имунната система може сама да се справи и няма нужда вече от лечение. „Разликата между традиционната оценка и МРД може да се сравни с разликата между биноклите и съвременните оптични телескопи. Онкохематологията вече разполага с тези „съвременни телескопи“ и все повече ще се използват и в ежедневната клинична практика“, добави д-р Николова.
Д-р Доротея Тодориева от Медицински университет – Плевен, се спря на клетъчните и генни терапии в хематологията. Тя обясни, че хематологичните заболявания биват злокачествени, потенциално смъртоносни и доброкачествени, но хронични и водещи до доживотна инвалидизация. „Медикаментозната терапия с години се опитва да се пребори с тях, но с ограничени възможности. Клетъчната терапия, с която се замества „болен“ костен мозък от здрави кръвни клетки, и генната терапия за трансфер на гени в болестни клетки чрез инженерно променени вектори доказаха, че са най-модерната ера в лечението на хематологичните заболявания. Приложени на правилния пациент по строга клинична индикация те могат да се окажат могъщият лек“, каза д-р Тодориева.
Д-р Елина Белева от Медицински университет – Пловдив представи проучване (Unicancer study “EVOLPEC” – 6 major changes by 2025) за промяната на грижата за пациента, според което до 2025 г. 50% от лекарствата в онкологията вече ще са под формата на таблетна таргетна терапия и химиотерапията все повече ще отстъпва на нови, по-щадящи методи. Тя обясни, че голямата промяна в онкохематологията е, че все повече лечението ще се провежда в дома на пациента, без да има нужда от хоспитализация, което от своя страна изисква и пациентите да бъдат по-добре информирани и отговорни към себе си.
Д-р Атанас Банчев от  УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се спря върху напредъка в детската хематология. Той обясни, че историята на терапията на детска лимфобластна левкемия е история на противотуморната терапия. „В експозето проследяваме развитието на противолевкемичната терапия в детската възраст, трансформирала Острата лимфобластна левкемия (ОЛЛ) от безнадеждна болест, водеща до фатален изход кратко след поставяне на диагнозата, в заболяване с близо 90% шанс за дефинитивно оздравяване. Представени са най-актуалните нововъведения в областта на имунотерапията на ОЛЛ, които отново насочват погледа към полето на детската хематология, цели 30 години след последните успехи в областта. Обсъждат се препятствията пред съвременната детска хематология, както и непосрещнатите нужди в държавите с нисък жизнен стандарт“, каза д-р Банчев.
Проф. Генка Петрова, Медицински университет – София, президент на ISPOR за Централна и Източна Европа представи резултати от интернет проведена анкета сред 100 пациенти с онкохематологични заболявания (Ходжкинов и Неходжкинов лимфом, хронична лимфоидна левкемия, хронична лимфна левкемия и други злокачествени лимфоми). Проучването съдържа въпроси относно демографските данни на пациентите, вида на онкохематологичното заболяване, годината на диагностиката, качеството на живот. Едва 41% от анкетираните са на мнение, че лекарите са ги информирали за заболяването и за възможностите за лечението. 39% смятат, че са имали бърз и лесен достъп до лекар специалист. Според 51% от пациентите лекарят им е осигурил всичко необходимо за лечението, а 67% са на мнение, че терапията, която им се прилага е възможно най-добрата. „Новите терапии подобряват качеството на живот на пациентите. Новите терапии увеличават удовлетвореността на пациентите“, каза в заключение проф. Петрова.