В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ извадиха от носа на дете две сачми, престояли там две години

28% от случаите на попадане на предмет в дихателните пътища при деца от 0-3 г. завършва със смърт

 

 

2 метални сачми, част от занимателна игра, бяха извадени от носа на 9-годишно дете в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Родителите подозират, че те са престояли там около 2 години.

За семейството на Мая Лилова от София кошмарът започва преди няколко дни, когато момченцето им се оплаква от болка в зъба. По настояване на зъболекаря е направена панорамна снимка, на която се виждат 2 малки кръгли топчета над горната устна. Майката веднага изпраща снимката на свой приятел УНГ специалист, който казва, че вероятно става въпрос за чужди тела и насочва родителите към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Там лекарите потвърждават опасенията на своя колега. Детето веднага е прието в Детското УНГ отделение, за пълна упойка и операция, с която да бъдат премахнати сачмите. Преди да прибягнат до интервенцията, опитният началник на отделението, доц. Цоло Цолов, предлага на родителите да опитат по-щадящ метод: изваждане на металните топчета със специален магнит. За щастие опитът се оказва успешен и сачмите излизат една след друга – първо от едната ноздра, след това от другата. Спестена е операцията и продължителното възстановяване на момченцето.
„Още като пътувахме към ИСУЛ се сетих, че преди около 2 години мъжът ми беше купил на големия ни син игра с малки метални топчета, от които могат да се направят различни фигурки. Изхвърлих я преди известно време, защото един ден видях и малкия син, който по това време беше бебе, да си играе с тях и реших, че това е опасно.  Когато е напъхал сачмите в носа си, големият трябва да е бил на 7-8 г., далеч не малко дете, но явно никога няма гаранция“, спомня си Мая Лилова. Младата жена не крие благодарността си към лекарите в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които за втори път тази година са в ролята на спасители на децата й /през зимата мъничкият син е бил приет в Клиниката по детска онкохематология с тромбоцитопения/.

За доц. Цолов опасната случка в семейството на Мая не е нещо ново. „Погледнахме в носа на детенцето и тъй като сме имали и други подобни случаи, прецених, че можем да пробваме с магнит. Това щеше да спести пълната упойка, която все пак е натоварване за организма на момченцето, както и травмата от операцията. Радвам се, че успяхме“, спомня си той.
В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се намира единственият специализиран център в страната, в който се вадят чужди тела от дихателните пътища при деца. „Вадили сме всичко, вкл. пластмасови играчки. Малките деца каквото е около тях, си го слагат в носа, устата или ухото, така опознават света. Случвало се е от хранопровода на 6-8-месечно бебе да извадим  фъстъчена ядка – родителите бяха решили, че е много полезно да му дават фъстъци. Представете си, на тази възраст, с четири зъба в устата“, разказва опитният УНГ специалист. Освен от устата, лекарите от ИСУЛ са свикнали да вадят различни предмети и от носа, ушите. Именно ушите създават най-голям проблем, тъй като там бързо се стига до възпаление и трябва да се прави сложна операция. Болшинството от тези инциденти се дължат на родителска небрежност. Майките и бащите, дори дядовците и бабите, които имат по-голям опит, трябва да знаят, че не бива да оставят децата дори за секунда без надзор, апелира доцентът. „Проблемът е, че родителите не винаги разбират каква беля са свършили. Затова и смъртността, в следствие на подобни инциденти, не е никак малка. Изчислено е, че от 0-3 г., смъртността, в следствие на попадане на чуждо тяло в дихателните пътища е 28% /по данни на официалната статистика/, което е огромно число!“, предупреждава доц. Цолов.

Около 60 деца годишно с чужди предмети в дихателните пътища, носа или ухото преминават през детската УНГ клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тук се приемат малки пациенти от всички краища на страната, дори и най-отдалечените, като Русе, Силистра. В много от случаите пътуването на децата до София крие риск за живота им, тогава, когато става дума за попадане на чужд предмет в дихателните пътища. „Преди години принципът в тези ситуации беше пациентът да бъде закаран до най-близката болница, която да изпрати линейка, с която да доведе специалиста от София. За по-отдалечените места сме пътували и с хеликоптер. В момента повечето болници не разполагат с линейки, не може да се използва и Бърза помощ тъй като действа само на територията на конкретната община и родителите, за да не губят време, често са принудени сами да организират транспорт в критични ситуации“, обяснява УНГ специалистът, който вече 48 години е отдаден на децата.  Той разказва, че когато малките пациенти пристигнат навреме в клиниката, в огромния процент от случаите всичко завършва успешно, но не винаги е така. Опитният лекар няма да забрави случаят на дете, което загива по пътя от Благоевград към София.

Друга болка на Детското УНГ отделение към ИСУЛ е, че уникалната за България структура има нужда от специален детски апарат за анестезия, който е много важен в такива случаи. „Подали сме документи и към инициативата „Българската Коледа“, но апаратът ни трябва сега, а не в края на годината“, обяснява доц. Цолов.