Подобряването на достъпа до иновативни терапии е свързан с програми за скрининг, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа

Увеличението на бюджета на НЗОК все още е недостатъчно, за да покрие реалните нетни плащания за медикаменти, според проучване на SAT Health. Пациентите у нас чакат за нови лекарства/терапии над две години.

 

 

Организатор на семинара за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим
чакането за пациентите?“ бе Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.

Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България представи проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации /EFPIA/ на индикатора за достъп до иновативно лечение в Европа „EFPIA WAIT“. Данните от него показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Така например 31% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020г. от ЕМА са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.

Анализът отчита и различието във времето, необходимо, за да получат пациентите в Европа достъп до нови лекарства. Докато пациентите в Германия чакат около 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този период е 764 дни – над две години. С други думи забавянето у нас е над 250 дни при средно европейско ниво от 518 дни.

Теоретично 180 дни е регулаторния процес - процедурата на включване на нов лекарствен медикамент в позитивната лекарствена листа на НЗОК, но реално това време е доста повече, по ред причини / най-ниска цена от 10-те одобрени държави, мин. 10% отстъпка за самостоятелно лекарство и др./и дори да влезе в листата пациентът има достъп до него минимум след 6 м., а някои ги получават дори чак в края на годината.

В периода 2017 – 2020г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно ниво на достъп за ЕС до 23 терапии. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в ЕС е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия - 54, а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.

Изпълнителният директор на SAT Health - Александър Алексиев презентира проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021г. от него стана ясно, че около 30 нови лекарствени
продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020г. на 22 млн. лв. през 2021г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през м. г.

По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%. С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022г.

Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, се спря на възможностите за подобряване на достъпа до фармацевтична иновация и ефективно управление на бюджета за лекарства, но с уговорката, че част от мерките за скъсяване на достъпа до лекарства трябва да се вземат на европейско ниво. По думите му фармацевтичната иновация ще стига до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарствени терапии се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега. Индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност могат да помогнат пациентите да получат бърз достъп до животоспасяващо лечение при приемливо бюджетно въздействие. Той уточни, че ако дадена терапия е приложена на петима пациенти, даде резултат при четирима, за петия от тях, при когото няма резултат, НЗОК би могла да плати терапията на много по-ниска цена – различно заплащане според индикацията на заболяването.

Денев отбеляза, че бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв. „Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби,“ каза Денев.

За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023г. ще достигнат 370 млн. лв.

„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв.“, каза Денев и обобщи, че възможностите за подобряване на достъпа до иновативни терапии е свързан с отпадане на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, ясен терапевтичен ефект за всеки един пациент, въвеждане на електронна единна, солидна система в здравеопазването /задължителна електронна база данни/, реализиране на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа за пациента.