50% от хората с психични разстройства не се лекуват

Трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ

 

 

Колко значим социален и медицински проблем е депресията алармираха участниците в дискусионното студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. Хибридното събитие се състоя като продължение на стартиралата през изминалата година информационна кампания „Победи депресията“ и бе организирано от новосформираната Коалицията за психично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/, Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.

Представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски подчерта за пореден път огромната нужда от реформа в психиатричната помощ в страната ни и да се инвестира в психичното здраве. „Ковид пандемията допълнително обърна внимание на психичното здраве, защото много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха. Отделно статистиката показва, че един на пет човека развива някога в живота си поне един епизод на психотично разстройство, а депресията сред хората над 65 години се удвоява. За съжаление трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт“, обясни проблема той и обърна също внимание, че е нужно овластяване на пациентите с психична болест, за да могат да влияят на качеството на психиатричните услуги. Най-големият проблем в българската психиатрия е доминиращата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните болници от големите градове и липсата на психиатрична помощ в общността.

Доц. Околийски подчерта, че в Националния план за устойчиво развитие, финансиран от ЕС, са предвидени 30 млн. лева за модернизиране и развитие на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно обучение в българските училища, за да се научат децата да се справят с психоемоционалните си кризи и се намали агресията. „Ако това не се превърне в държавна политика и този път, ако психиатричната помощ остане същата, това ще бъде скандално!“, бе категоричен доц. Околийски.

Проблемът защо все още малко хора търсят професионална помощ при депресия обясни психологът Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. По думите и за по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдание, изискващо специализирана помощ. Но при страдащите от депресия се нарушава емоционалния живот на човека, спада енергията, снижава се активността на човека - няма сили да извършва ежедневните си задължения. И вместо да бъде окуражен да търси помощ, страдащите от депресия чуват: „Стига глупости; стегни се; мързи те и затова не можеш да станеш от леглото“.

Малка част от хората смятат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, трябва да потърсят специализирана помощ, която при депресивни разстройства не се заплаща от НЗОК. Затова и не е достъпна за 75% от страдащите от депресия, и то за най-нуждаещите се – безработни, бедни, социално изолирани хора.

Статистика за страдащите от голямо депресивно разстройство в България и за връзката между депресията и самоубийствата изнесе психиатърът д-р Владимир Наков, дм – началник отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА. Според данните 10 на 100 000 у нас са с психични разстройства . от тях 50% не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психична болест, 15% са на стационарно лечение в психиатриите с депресия. Самоубийствата са 1,5% от общата смъртност и най-често на живота си посягат възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличаване случаите на самоубийства.

Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, разкри връзката между депресията с диагнозата на тежки хронични заболявания.

„Депресията обикновено съпътства хората с тежки хронични заболявания, каквито са ревматологичните, защото при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя средно с 10 години. Обикновено болните са в млада активна възраст, но те живеят непрекъснато със силна болка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невъзможно да се грижат и за себе си, и за семействата си. Болестта ги лишава от възможността да работят нормално, доходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето защо рискът от депресивни състояния е огромен, а всеки десети има суицидни мисли. Хората с ревматоидни заболявания не могат да си позволят помощта на психолози и психотерапевти, от която имат огромна нужда. Единствените хора, на които разчитат на разбиране и съчувствие, са пациенти като тях в специализираните групи за самопомощ в социалните мрежи“ обясни тя.

За депресията на хората, които се грижат за човек с увреждане разказа от първо лице Веска Събева – председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия /АРДЕ/ и член на Конфедерация защита на здравето. По думите и депресията е постоянен спътник на родителите на деца с епилепсия. Те не могат да си позволят да спят, защото децата им получават по 400 гърча в денонощие. Своята тревожност те се мъчат да скрият от децата си с консумацията на алкохол и тютюнопушене. Не общуват с други хора, защото другите не разбират тяхната болка. Единствените хора, с които могат да споделят са пак родители на деца с епилепсия и порочният кръг се затваря. Това са семейства, които живеят бедно, защото единият от родителите остава вкъщи да се грижи за детето и не работи. Родителите изпитват срам и вина, че имат дете с епилепсия и е почти невъзможно да преодолеят тези чувства.

Реджина Господинова и Ива Иванова от Българската хънтингтън асоциация коментираха психичните разстройства и депресия като неделима част от патологията при хора с нелечимо рядко заболяване.

Иван Евстатиев от Асоциация грижа за пациента представи Дигиталния асистент /чатбот/ във Вайбър „Победи Депресията“. Чатботът се ползва от 20 000 потребители седмично. Всяка седмица се пуска ново полезно съдържание за депресията. Предоставят се и полезни съвети в помощ на нуждаещите се. Дадена е карта на България със всички психиатри, които работят по Здравна каса. Мисията на дигиталния асистент не е хората да си правят самодиагностика, а да осъзнаят проблема и да потърсят професионална помощ. За това как Ковид-пандемията се отрази върху психичното здраве на децата и тийнейджърите разказа Ивайло Спасов – директор „Комуникация за социално развитие“ към УНИЦЕФ България.