Макиавели отвъд лицемерието

Това е деветнайсетия том от популярната поредица „Философия за всеки” вече е на книжния пазар. Заглавието е дело на авторката София Петрова и се разпространява с логото на престижното издателство „Милениум”.

Определян от едни като „най-великият теоретик на обществената мисъл“, а от други – като „бащата на двуличието в политиката“, Николо Макиавели е безспорно сред най-дискутираните философи вече повече от пет века. Роден във Флоренция през 1469 г, той получава отлично за времето си образование, което му осигурява завидни постове в държавното управление – дипломат, военен стратег и политически съветник.

Непреходната му слава обаче идва с идейно-политическите му трактати, които разкриват такова дълбоко познаване на държавните механизми, че схващанията му се разглеждат като отделна политическа идеология, наричана „макиавелизъм“. Различното тълкуване на схващанията му предопределя респективно апологетиката или низвергването на философа през различните столетия. Макиавели открито говори за слабостите на човешката природа и за значението на земните интереси при вземането на управленски решения, а това прави тезите му актуални и днес в далеч по-голяма степен, отколкото са били през визираната епоха.

В книгата ще намерите подробни биографични бележки за личността на Николо Макиавели, представяне на основните произведения и идеи на философа, речник на най-често използваните от него понятия, с които да проникнете по-надълбоко в схващанията му за властта и политиката и традиционните за поредицата интригуващи цитати. Ето и някои от тях:

-В загубата вярваме само тогава, когато ни постигне, а към печалбата се стремим и тогава, когато тя само проблясва в далечината;

-Времето не чака, добротата е безсилна, късметът – непостоянен, а лъжата – ненаситна;

-Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби;

-Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли;
-Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление;
-Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол;

-С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши;

-Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.