Проф. Хенкес и доц. Сираков приключиха успешно двете интервенции на гигантски аневризми

Двамата пациенти са будни и с добър тонус в реанимацията на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Проф. Ханс Хенкес

54-годишен мъж и 61-годишна жена бяха оперирани в в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, този четвъртък, от световноизвестния германски неврорентгенолог проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков. Двамата пациенти бяха с гигантски аневризми, които крият огромен риск за живота им – както, ако не бъдат оперирани, така и по време на самата интервенция.

Първият пациент идва в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ преди малко повече от година. Преди това страдал дълго време от нетипично главоболие. Ядрено-магнитният резонанс, който му правят в болницата показва причината: гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка /вретеновидно разширение по цялото протежение на мозъчния съд/, която крие огромен риск от усложнения по време на интервенцията. От самото начало доц. Станимир Сираков му обяснява рисковете, които крие заболяването му: ако не бъде третирано 60% опасност от фатален изход до края на годината; ако бъде третирано – 30% риск мъжът да почине по време на манипулацията или веднага след това. След няколко консултации с проф. Хенкес, който е един от най-големите специалисти точно в този тип патологии, се взема решение да се чака. До колкото е възможно, преди интервенцията да стане неизбежна. По време на периода на изчакване, лекарите следят внимателно динамиката в състоянието на пациента, правят два контролни ЯМР, които показват, че аневризмата все повече расте.

„В последния месец състоянието на болния прогресивно се влошава: нарушена е походката, не може да преглъща слюнката си, което води до непрекъснато задавяне, има проблем с приема на вода и храна. Стигнал е до момента, в който качеството му на живот вече толкова се е влошило, че е готов да поеме рисковете от операцията, за да може, ако мине всичко нормално, да живее пълноценен живот, колкото му е писано“, обобщава доц. Сираков, който е ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология.

Над 2 часа продължи съвместната операция на проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков.

По време на интервенцията, която е уникална не само за България, но и много рядко срещана в световната практика, двамата поставиха 11 стента в центъра на аневризмата. На практика по този начин беше изграден изцяло нов съд в центъра на фузиформената аневризма и съответно пациентът да бъде извън опасност за живота. Около месец е критичният период, а иначе самото възстановяване трае между 3 и 6 месеца. В този период, във всеки момент състоянието на пациентите може да се влоши. Затова, дори да нямат конкретни оплаквания, на пациентите се правят контролни прегледи на третия и на шестия месец. Чак половин година след интервенцията /напълно трябва да се затвори аневризма/ може да се каже със сигурност, че опасността е преминала. „Обикновено в този момент казваме на пациента: от тук насетне не очакваме влошаване от сегашното ви състояние“, обяснява доц. Сираков.

61-годишната жена, която бе вторият планиран пациент за 15 август, стига до страшната диагноза след като дълго време е с непрестанно главоболие. Причината да потърси лекарска помощ обаче е мимолетен епилептичен припадък, заради който й е направен скенер, на който се вижда огромна находка, която първоначално е сметната за тумор. Последвалите изследвания обаче установяват, че става въпрос за гигантска аневризма на средната мозъчна артерия, която е в състояние на спешност, защото има известно кръвонатичане около нея - сигурен признак, че предстои голям кръвоизлив, който за жената ще бъде фатален. Вторият случай също беше силно комплициран, макар и не толкова рисков.

„Тогава я третирахме в състояние на спешност с койлове, което реши проблема за момента, но не и за в бъдеще. Затова сега, заедно с проф. Хенкес, поставихме стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира. Тази операция също бе много рискована, макар и не колкото първата /рискът пациентката да не издържи операцията или да почине след това е 10%/, обяснява доц. Сираков - единственият сетрифициран български неврорентгенолог .

И двете аневризми са изключително редки и сложни за третиране. Те бяха обработени ендоваскуларно, през артерия на крака. Чрез специални катетри, под рентгенов контрол, се разширяват стесненията на съдовете и в тях се поставя миниатюрна метална тръбичка /стент/.

И двете интервенции се предаваха на живо, в реално време, в аулата на УМБАЛ „Св. Иван

Рилски“ и послужиха за обучение на медицински специалисти от различни болници в България, в които се практикуват подобни процедури.

От УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са поискали финансиране от НЗОК в размер на 150 000 хиляди лева, което ще покрие три от изключително скъпите медицински изделия, които трябва да бъдат поставени, при това само за първия пациент. Всичко останало ще бъде финансирано от фармацевтична компания, която е производител на въпросните изделия. Фирмата поема и посещението на проф. Хенкес в България, включително и неговия хонорар. Така двете изключително сложни операции ще излязат около 150 000 лв. В противен случай сумата, която трябваше да бъде платена от здравната каса за лечението на тези пациенти в чужбина, щеше да надхвърли 500 000 лева, при това само за единия.

Мозъчната аневризма представлява балоноподобно разширение на някоя от артериите в мозъка. Най-често тя бива откривана когато се спука, причинявайки кръвоизлив в мозъка или тясното пространство около мозъка. Това кървене води до хеморагичен инсулт, мозъчни увреждания и смърт. Мозъчните аневризми могат да възникнат при хора от всички възрасти, но най-често се откриват във възрастовата група 30-60 години. При жените рискът да се получи мозъчна аневризма е по-голям от мъжете, като съотношението е 3:2,1. Статистиката сочи, че ако не бъдат третирани, половината от пациентите умират, а другата половина остават инвалиди.
В България годишно се откриват около 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през миналата година. От началото на 2019 година до сега случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.