„Сребърна любов. 125 нови стихотворения“

В месеца на любовта големият поет Недялко Йорданов ще зарадва своите многобройни почитатели с най-новата си стихосбирка „Сребърна любов. 125 нови стихотворения“.Тя излиза с логото на издателство „Милениум“. В поетичния том са събрани прекрасните рими, които събуждат твореца преди изгрев слънце всеки ден в продължение на една година. След огромния успех на първата му фейсбук стихосбирка „67 сутрини“ на бял свят излиза и нейното продължение - „Сребърна любов“. В изданието са поместени 125 поетични шедьовъра, които ще докоснат сърцата на читателите. В прочувствените слова, написани неусетно почти на един дъх, творецът изразява своите чувства, размисли, терзания, надежди и мечти...

Неслучайно авторът нарича своите стихотворения малки изповеди, споделени с неговите познати и непознати читатели във „Фейсбук“, които настойчиво и упорито чакат всяка сутрин да ги прочетат. Неслучайно той е озаглавил своята стихосбирка „Сребърна любов“. С нея  приканват своите читатели да запазят това дълбоко и силно чувство: „Моля ви, пазете я, сребърната любов, ако сте още болни от нея. Тя е надеждата... Тя е вярата... Тя е животът...“

В премиерната книга ще откриете мислите на  поета за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, облечени в прелестни, емблематични за творчеството му рими.

А ето и предговора на стихосбирката „Сребърна любов“, с който обичания поет Недялко Йорданов се обръща към своите читатели:

Кога успях да напиша 125 стихотворения за една година…

Никога не съм предполагал, че може да ми се случи.

Всъщност това не са стихотворения, а споделяния…

Нещо като малки изповеди…

Но не изобщо пред Някого…

А пред познатите и непознати мои читатели във фейсбук,

които настойчиво и упорито чакаха всяка сутрин да ги прочетат.

Пишех всъщност за себе си… Нещо като дневник… Само

че хаотичен, неорганизиран, ту измислен, ту безпощадно

откровен.

Когато станаха 67, ги събрах в една книжка и мислех, че

това е за последно.

Знам, че не е особено прилично, но не знам самият аз защо

продължих.

67 плюс 125 прави 192.

Явно продължавам да боледувам… Оставям настрана това,

което ми се случи чисто физически…

Продължавам да боледувам от сребърна любов.

Моля ви, пазете я, сребърната любов, ако сте още болни

от нея.

Тя е надеждата… Тя е вярата… Тя е животът…