Дяволи и върколаци, вампири и вещици, самодиви, обсебени от духове и
психично болни предизвикват най-дълбоките ни страхове и провокират фантазията
ни по любим на всички начин. Това, което познаваме от приказките от детството,
а после свързваме с хитовите филми и сериали за паранормалното като „Досиетата
Х“, доставя новата книга „Дяволиада“, тиражирана от издателство
„Милениум“.
Сборникът включва 28 разказа, сред които са най-добрите образци на
българския диаболизъм. Сред тях са и такива, които за първи път се публикуват в
книга. Това са произведения на майсторите в жанра – Светослав Минков, Владимир
Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов–едни от малкото наши писатели, които в
първите половина на ХХ век са оставили отпечатък в модернистичното литературно
течение. Разказите им звучат изключително актуално и в наши дни и са изкушение
за читатели на всяка възраст.
Техните сюжети ни потапят в неподозиран свят между страшното и
примамливото, между съня и действителността, между иронията и ирационалното. Те
са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, но и лакмус за
психологичните терзания на модерния човек.
Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи
вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и
Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в
творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни
диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на
модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на
отчуждението и на безсилието за справяне с битието.
В много от историите в „Дяволиада“ е залегнало изконно българското –
познатото от нашия фолклор и митология, това, което усещаме с кръвта си, и
свързваме с приспивните приказки на нашите баби. Точно тези елементи правят
разказите още по-сетивни и въздействащи, смразяващи кръвта и същевременно
разбулващи тъмните кътчета на човешката психика. Тези творби не се изучават в
училище и диаболизмът е малко познат на широката публиката. Незаслужено пратени
в забрава, историите от сборника няма да оставят никого безразличен. Те носят
онова, което във всички времена и епохи се е харесвало изключително много –
приятният гъделичкащ страх, отвъд който виждаме света с други очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар