Персонализираната медицина трябва да намери своето място в националната здравна стратегия

Около 70% от новите лекарства ще бъдат таргетни терапии

Организатор, на третата национална конференция по персонализирана медицина на тема -

“Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“, бе Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД).

Участващите във форума водещи експерти по лекарствена и реимбурсна политика, медицински специалисти и др. бяха единодушни, че таргетната/прицелна терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение.

Д-р Явор Дренски, председател на УС на БАПЕМЕД подчерта:

„Персонализираната медицина е нов подход в медицината, който променя максимата „един размер, един подход за всички” към „правилното лечение на правилния пациент, в точното време”. Този подход използва иновациите в области като функционални геномни технологии, молекулярна диагностика, фармакогенетика, анализ на данни и наблюдение в реално време, определяне на терапии за постигане на по-ефекивни резултати в лечението или

идентифициране на предразположение към заболяване.

Преминаването към персонализирана медицина вече е в ход. Ролята на БАПЕМЕД като организация е да начертае пътя и начините, по които тази трансформация да се ускори. Към днешна дата основният ни фокус е пътят за вграждане на геномни технологии в клиничните практики, подпомагане на здравната система за внедряване на най-модерните практики в света по отношение на геномната медицина. За да се гарантира тази трансформация и да се привлекат необходимите ресурси, е необходимо да се разшири тази инициатива, като обхване по-широк кръг заинтересовани лица и се приложи във всички сфери. С подхода на персонализираната медицина ще се позволи използването на най-подходящата интервенция за дадения човек, ще се намалят разходите и ще се предотвратят нежеланите реакции при тези, които няма да отговорят на определени терапии. Нуждаем се също от прецизна и ранна диагностика с подходяща последваща терапия, която да даде най-добър ефект, спестявайки средства на обществените фондове." „Таргетната терапия категорично трябва да присъства в България“, заяви Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и директор на „АстраЗенека България“.

Само за последните 24 месеца Агенцията по храните и лекарствена на САЩ (FDA) е одобрила близо 90 нови молекули, 20% от които са в областта на персонализираната медицина.

Около 40% от новорегистрираните иновативни медикаменти от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са за персонализирано лечение в областта на хематологията и онкологията, като тази тенденция ще продължи за в бъдеще.

Добрата новина е че България има много сериозно присъствие в този процес, продължи Паунова.

Страната ни е сред първите три или четири европейски държави, в които най-голям процент от инвестициите отиват за клинични проучвания. Близо 70% от инвестициите на фармацевтичната индустрия у нас са насочени към клинични изпитвания на нови молекули, като общата сума възлиза на над 450 млн. лв.

За последните 7 години устойчиво нарастват клиничните проучвания и се удвояват клиничните центрове. Това безспорно е факт, че в обществото е на лице желание принципите на персонализираната медицина да залегнат в бъдещото развитие на здравния сектор – в националната здравна стратегия, коментира тя и продължи, че фармаиндустрията партнира в този процес, като използва целия си арсенал и прогреса на технологиите, тъй като това ще позволи учените да работя на клетъчно ниво и да моделират болестните процеси до седмици, а не както до сега в продължение на месеци или години.

В подкрепа на ефикасността на таргетната терапия цитира данни от проведено проучване във Великобритания, според което смъртността при лечението на рак на белия дроб е намаляла с 37% благодарение на въвеждането на таргетната терапия.

В България липсват конкретни данни, но е факт, че за последните 15 години следваме европейската тенденция и отчитаме нарастване на продължителността на живота с 2 години, благодарение на иновативните терапии. Това, което ще се случи в света през следващите 30 год. ще е равнозначно на случилото се в миналото за 3 века, подчерта Паунова.

„По отношение на успеха на клинични изпитвания сме изпреварили над три пъти ръста на БВП на страната. В областта на клиничните проучвания българската медицина е готова за бъдещето”, заяви д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика.

По думите му у нас всеки 12 онкоболен се лекува с пари върнати от индустрията и ние сме една от първите страни, в които има такъв тип партньорство. Даже изпреварваме много държави, които са в по-изгодно икономическо положение и с по-богати традиции.

"Около 70% от новите онкологични лекарствени медикаменти, които ще влязат в употреба през следващите 5 години, ще са персонализирани и същият процент от всички нови лекарства ще са за таргетни терапии", обяви Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на "Амджен" и президент на Американската търговска камара в България.

По думите й бъдещето в медицината принадлежи на биотехнологиите, биологичната наука и биологичната терапия, затова и инвестициите в здравеопазване и в иновациите ще продължат да растат. Тя даде за пример Германия, където за 7 год. период смяната на стари с иновативни лекарствени препарати е увеличила продължителността на живот с 1,7 години.

Участниците във форума дефинираха основните проблеми пред персонализираната медицина

у нас, а именно.

-Липсата на регламент и адекватна регулаторна рамка (регулациите определено изостават спрямо навлизането на технологиите и иновациите), обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес;

-Недостатъчната информираност на работещите в здравната ни система като цяло и липсата и на референтни структури, които да са достатъчно информативни и да подпомагат практиката в този сектор;

-Липса на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и респективно предписаните прицелни терапии и тяхното приложение – не се осъществява събиране и унифициране на т. нар. реални медицински данни от практиката (real-world data/real-world evidence), както от диагностиката, така и от терапевтичния и посттерапевтичния период;

-Липсата на адекватни статистически анализи за медико-икономическия ефект от прилагане на персонализираната медицина в сраната;

-Оскъдното количество научни проекти в сферата на персонализираната медицина и липсата на интерес от страна на научните звена за генерирането на идеи в тази насока.

Те бяха категорични, че персонализираната медицина трябва да залегне в националната здравна стратегия. Но като задължително условие за развитието на таргетните терапии посочиха интегрираната здравна система - електронното здравеопазване в. ч. електронното здравно досие. Без електронно досие и възможност за бързо и точно проследяване на цялостното здравословно състояние на пациентите, няма да има ефект от таргетните терапии. А като първа стъпка в тази посока посочиха електронният здравен регистър, който ще подпомогне финансирането срещу здравен резултат.

Участващите във форума бяха единодушни още, че е необходима институционална воля, за да се разработят разумни параметри, които да станат част от националната здравна стратегия по отношение на персонализираната медицина.