До
Председателя на парламентарната здравна комисия, МЗ,
НЗОК, Гл.
държавен здравен инспектор и др.
Уважаеми дами и господа,
В програмата на
конференцията бяха включени разнообразни теми, като по всяка от тях бе
проведено обсъждане и търсени решения за постигане на по-голяма ефективност и
ефикасност в дейностите, свързани с ваксинопрофилактиката. Бяха представени
ключови доклади и проведени обсъждания за: Пътят на ваксините – от
научно-изследователската дейност до лекарския кабинет; новите научни, базирани
на доказателства данни за ваксините; ваксиналното покритие със задължителни и препоръчителни
ваксини-последни данни; оценка и анализ на резултатите и възможни причини за
изложените резултати; високият имунизационен обхват като необходим фактор за
успеха на ваксинационните програми; национална програма за
превенция на рака на маточната шийка (НППРМШ);
анализ на резултатите и възможни решения за оптимизирането й с цел постигане на
по-добри резултати; честотата и тежестта на ротавирусния гастроентерит при деца
под 5-годишна възраст в доболничната здравна мрежа по данни от проучване в
България (декември 2012-януари 2014); необходимостта от промяна в подхода към
антиваксиналните движения и каква; кампанийност или постоянство в посланията
към обществото; трудности, проблеми, предизвикателства при прилагане на
задължителни и препоръчителни ваксини в общата медицинска практика; възможности
за нови Национални програми в РБ, свързани с ваксинопрофилактиката и
разширяване на българския имунизационен календар; отношение на семейните лекари
към препоръчителните ваксини- резултати от проведено проучване (ноември 2015) и
др.
В конференцията
участваха водещи експерти в областта, представители и експерти на НСОПЛБ,
Министерство на здравеопазването, Националния център по заразни и паразитни
болести, преподаватели от МУ в гр. София и гр. Пловдив, Дружеството по
Превантивна медицина и др.
Участниците в
конференцията се обединиха около следното:
Необходими са още
по-активни действия за утвърждаване ролята на ваксинопрофилактиката като начин
за предпазване от редица заболявания и техните, в много случаи, тежки последици
или смърт. За това е необходимо:
Промяна в начина на
предоставяне на необходимата на пациентите и медицинските специалисти
информация: да се премине от „кампанийност“ към „постоянно информиране“,
представяне на ползите от имунизацията, информация за безопасността на
ваксините, както и нежеланите последици от отказа да бъдат приложени.
Приоритет трябва да
бъде ежедневното информиране на хората за целите и ползите от доброто
ваксинално покритие, а не спорове с антиваксинални движения.
За постигане на
посочените цели е необходимо съдействие от масмедиите, а също насочена държавна политика в тази насока:
ясни послания, а също и финансиране.
Обмисляне на
разширяване на имунизационния календар на Република България, като се включат,
например, антигени за ваксини срещу менингит тип Б, варицела, като израз на
положителна оценка за значението на по-пълната ваксинопрофилактика.
Необходими са мерки
за повишаване на ваксинационният обхват по задължителния имунизационен
календар:
Въвеждане от страна
на държавните институции на по- сериозен контрол и санкции върху тези, които
отказват прилагането на ваксини от задължителния имунизационен календар, при
липса на противопоказания, и по този начин излагат на повишен риска останалата
част от населението;
Въвеждане на
изисквания при постъпване в учебно заведение да са извършени изискуемите до
дадения момент задължителни ваксини.
Да се увеличи
финансирането, което получават медицинските специалисти за извършване на
ваксинопрофилактика
Да се улесни и
опрости начина на заявяване и доставка на ваксините от и до медицинските
специалисти.
Целенасочена
кампания, която включва изброените по-горе в т. 2 дейности за подобряване
изпълнението на задължителния имунизационен календар, ориентирана към пациенти
и лекари, а също така включва и съответните инстанции, отговорни за съхраняване
и доставка на ваксините до медицинските специалисти (подобряване на складовата
база, транспорт и др.)
Възможни мерки за
подобряване на обхвата с препоръчителни ваксини:
Развитие на
реимбурсния модел:
частично или пълно
реимбурсиране на препоръчителни ваксини;
продължаване на
Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка;
по-голяма гъвкавост
при разпределяне на средствата по Програмите.
въвеждане и на
други Национални програми за профилактика на ваксинопредотвратими заболявания
(ротавирусни инфекции, сезонен грип – за рисковите групи, Хепатит А).
Необходими са
промени за гарантирана наличност на ваксините за задължителния имунизационен
календар:
За да се избегнат
евентуални бъдещи проблеми с осигуряване на достатъчен брой ваксини, в
условията на непрекъснато променяща се среда по отношение на производството и
доставките на ваксини в световен мащаб, са необходими промени в начина на
планиране и провеждане на търговете за доставка на ваксини. Добре е те да бъдат
реализирани поне една календарна година по-рано от изисквания момент за
доставка. Това ще осигури устойчивост на процеса и по-голяма сигурност за
изпълнението на ангажимента от страна на компаниите производители.
Подобряване на
технологията на отчитане и оптимизиране на статистическите данни при
ваксинопрофилактика:
Определяне на начин
за отделно, коректно регистриране на трайно пребиваващите извън страната деца,
които по обективни причини не могат да бъдат обхванати. В противен случай, те
генерират немалък дял неимунизирани, което води до отчитане на намален
ваксинационен обхват.
Уеднаквяване на
отчетната информация по ваксинопрофилактиката, която се изисква от медицинските
специалисти.
Информацията да се
подава към една институция и всички останали да я ползват оттам.
При отчитане на
работата по Национални програми (например НППРМШ) извършената от ОПЛ дейност да
бъде част от общия отчет за дейността, както и да се оптимизира начина на отчитане
на всяка ваксина.
Последните няколко
години нееднократно бяха променяни кодовете на имунизациите. Вследствие на
което, в момента, софтуерите не се справят с извеждането на имунния статус на
децата претърпели тези метаморфози на кодировки на имунизациите. Извлеченията
за имунизационния статус на децата се правят „на ръка“, което е изключително
трудоемко. В резултат на това служителите на РЗИ не могат да проследяват
коректно имунния статус на децата, което води до неточности в статистиката за
процента на имунизираните. С цел подобряване на отчетността, оптимизиране на
статистическите данни и коректното
електронно извлечение от ЛАК (имунен статус), е необходимо да не се променят
досега съществуващите кодове на имунизациите, а новите ваксини да се включат с
нови различни от досегашните кодове.
Да се повиши в пъти
възнаграждението, което изпълнителите на медицинска помощ (ОПЛ и др.) получават
за работа по програмата.
За целите на
изложеното в т. 5 предлагаме формиране на работна група в най-кратък срок между
представители МЗ, НЗОК и НСОПЛБ, която да обсъди практически решения на
поставените проблеми.
08.11.2016 г. Доц.
д-р Любомир Киров, дм
Гр. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар