МЗ: До този момент извънболничната помощ е трайно пренебрегвана и недофинансирана

МЗ и правителството ще реализират голямо количество нормативни и системни промени в извънболничната помощ за 2016 г.

Основната цел на провежданата реформа е пациентът да бъде поставен в центъра на

системата. А една от преките цели, които този екип на МЗ си поставя, е да прекрати това и да превърне извънболничната помощ в модерна и максимално задоволяваща нуждите на българските граждани, се казва в прессъобщение на МЗ.

Това означава да се сложи край на порочните практики, парите на осигурените българи да се харчат научно и статистически необосновано, насочвани към задоволяване на търговски и финансови интереси, често влизащи в противоречие с нуждите на българските пациенти, посочват от МЗ и припомнят, че създаването на Национална здравна карта подпомага ефективното разпределение на наличните ресурси на системата.

За първи път здравното министерство гарантира финансиране на безпрецедентно увеличаване на достъпа на българските пациенти до извънболнична помощ. За тази цел са предприети следните конкретни мерки:

1. За първи път се гарантира финансиране на безпрецедентно увеличаване на достъпа на българските пациенти до извънболнична помощ. Осигуряват се допълнителни 36 млн. лв. за профилактични прегледи, направления, изследвания и за заплащане на труда на лекарите. Така в последните две години се е увеличило финансирането на извънболничната помощ общо с над 56 млн. лв. ;

2. Сериозно се увеличава броят на финансираните от НЗОК направления с нови допълнителни 641 хил. С това се преодолява затруднението пред лекари и пациенти за получаване на бърз достъп до специалист при нужда;

3. С повече от 10 млн. е увеличен бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ, спрямо 2014 година;

4. Драстично се увеличава броят на финансираните от НЗОК профилактични прегледи на деца до 18 г. – с 260 хил. повече. Освен това чувствително се увеличава и заплащането за тази дейност на общопрактикуващите лекари;

5. НЗОК ще плати за предстоящата година за допълнителен брой прегледи 4 239 000, което е средно 960 лв. на една практика;

6. През 2016 г. е планирано голямо увеличение на изследванията за контрол на диабета - за глюкоза изследванията са увеличени с 416 268 повече от миналата година за сумата от 595 263лв., за кръвно- захарен профил изследванията са увеличени с 167 855 повече за сумата от 646 241лв. и за гликиран хемоглобин - 91 945 повече изследвания за сумата от 849 572лв.;

7. НЗОК ще финансира с 2 927 654лв. допълнителни нови 2 047 300 изследвания за контрол на състоянието при сърдечно-съдови заболявания;

8. Изследването за общ холестерол е включено в нова система за изследване на наблюдение по SCORE, която позволява определяне на поведението и таргета на терапията на пациента спрямо определения му общ риск. Извън това, изследванията на холестерол са увеличени с 500 хил., на HDL-холестерол – с 500 хил. и на триглицериди – също с 500 хил.;

9. Въведено е ново изследване специално за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност – LDL-холестерол;

10. Запазва се продължителността на профилактичния преглед и прегледа при диспансеризация, който е определен на 15 мин. от 2005 г. Всички тези промени са официална позиция на Министерството на здравеопазването , съгласувана с НЗОК.

Това е официалната позиция на МС, която е съгласувана с НЗОК.

Снимка: blitz.bg