Не мога да
повярвам, че няма лекарства за онкоболните.Отказвам да повярвам, че това е
възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави
десетки хиляди
Позволете ми
обаче, да кажа нещо за реформата по принцип.За тези нескончаеми реформи във
всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават
все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни Резултат, който води дотам, че
тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така. Нали уж го мислим за
добро? Нали такъв е модерният повей -да се реформираме? А то става все по-лошо
и по-лошо. Реформирахме образованието и то изчезна. Реформирахме икономиката и
предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна. Реформирахме и
продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е на път да изчезне. Ако
ми позволите една аналогия - през всичките тези години има множество гласове,
които настояват, а някой дори опитаха чрез политически разкол Църквата също да
се реформира. Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше
реформирала, щеше и тя да е изчезнала.Позволих се да нарека лекарите и
медицинските сестри наши на църквата съработници. Казвам това с пълното
съзнание, че ние - свещенослужителите, и вие - хората в бели престилки, служим
и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние помагаме на
душата. Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и
духовна радост, а когато се налага, го лекуваме. Вие със силата на вашите
знания и опит се грижите за тялото на човека, давате му сила и бодрост, а
когато се налага, го лекувате. Никой не е казал, че хората трябва да са бедни,
болни и нещастни. Бог иска неговите люде да са здрави и щастливи, за да могат
да го славословят. Не е вярно, че църквата отрича науката. Църквата знае, че и
научното знание идва от Бога. Всички съществуващи лекарствени средства ги има,
защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват. Не
е вярно, че лекарите са атеисти. Напротив, те най-често се срещат с Бога и те
най-добре знаят, че отвъд научното познание стои онази всемогъща сила, която
оживотворява всичко и без която ние сме безсилни. Църквата винаги ще подкрепя
лекарите. Здравната реформа я преценяваме по това дали резултатът показва
наличието на любов към ближния, или не.Грижата за здравето на човека е
неразделна от любовта към човека. Не към абстрактния, а към конкретния човек.
Този, който стои пред вас, гледа ви с надежда в очите и ви моли да му
помогнете. Всеки такъв човек - беден или богат, българин или чужденец, всяка
възрастна жена, както и всяко ромско дете, са човешки същества, които имат
равно на всеки друг право на грижа и помощ. По божията милост и воля те са се
родили на този свят и имат равно на всеки друг право на грижа и помощ. Няма
оправдание, поради което да не им бъде оказана помощ, когато имат нужда от нея.
Чуваме по медиите -нямало лекарства за онкоболните. После нямало да има ваксини
за децата. Нямало да има за диабета и още кой знае коя болест. Как в целия
цивилизован свят има, само в България няма? Как е възможно това? Ще ви кажа
как. Когато не обичаш хората. Е, така.
Църквата не
разбира от макроикономика и съвременни концепции за публичен мениджмънт и
рационално управление на публичните финанси. Това, от което църквата обаче
разбира, е човещината.Има ли човещина или няма. Църквата вижда, че лекарите
масово напускат България. Но и болните, които могат да си позволят това, вече
масово предпочитат да се лекуват в чужбина. Български пациенти се лекуват в
чужди болници от български лекари! Братя, какво става? Това ли искаме ние, това
ли иска властта? Това ли е, което ни харесва? Да отидем всички в чужбина,
където да разберем, че грижата за човека е главна и единствена ценност и задача
на всяко нормално общество. Че всяко общество е изградено и съществува, за да
се чувства отделният човек добре. Да е той здрав. Да са децата му здрави. Да са
възрастните му родители обгрижени. Нищо друго! Никаква макроикономика, никаква
самоцелна структурна реформа нямат значение. Значение има само човекът, когото
сме длъжни да обичаме, както обичаме себе си. И както Бог обича всички ни.За
човещината не е нужна реформа. Бих искал министърът на здравеопазването , ако
има човещина в себе си, да излезе и да каже: „Имаме толкова и толкова
онкологично болни и нито един от тях няма да остане без лекарство." Да
каже, че нито едно българско дете няма да остане без ваксина. Че държавата и
обществените системи ще направят всичко необходимо нито един болен в тази
страна да не остава с усещането, че държавата му го мрази.И да не му обясняват,
че системата е нереформирана! За човещината не е нужна реформа. Нея или я има,
или я няма.Не вярвам някой да мисли, че колкото повече болни има, толкова
по-добре, защото това е бизнес. Не може да има подобно късогледство. Достатъчно
е да погледнем на човека не като на стока, не като на потребител на медицинска
услуга, а като на наш ближен, който обичаме толкова, колкото обичаме себе си. И
ви уверявам, че в момента, в който почувстваме в сърцата си тази обич,
здравната реформа ще се е случила.Благославям всички ви и ви желая от сърце да
служите на хората с човещина. Бог да ви дари със здраве, благословен успех и
душевно спасение. Амин.
---
Проповедта на
Пловдивския митрополит Николай е изнесена пред параклиса на Комплексния
онкологичен център в града на тепетата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар