В
рубриката "Читателски Дневник" публикуваме писмото на Наталия
Александрова. Години: 33 (добре де, почти 34) Пол: Женски Гражданство:
Българско Местожителство: София Помагам на Държавата Аз съм от т.нар. млади
средностатистически българи (може би вече изчезващ вид) с висше образование,
работеща, майка на едно дете и в очакване на второ. Не разчитам на Държавата да
ми помага. Когато детето ми се разболее не използвам направления (за да не
товаря Здравната каса с моите разходи), а си плащам прегледите и изследванията.
Не получавам детски надбавки и друг вид социални помощи – с по-висок доход съм
от определения и явно нямам нужда от държавна помощ за отглеждане на детето ми
(някои по-специални майки с по 5-10 деца са с по-големи от моите нужди, нека
има за тях). Смело мога да твърдя, че всъщност аз помагам на Държавата. Редовно
плащам данъци и осигуровки, за да поддържам бюджета на НОИ, Здравната каса и
приходите в Държавната хазна. Помагам за положителния прираст на населението –
две деца с българско гражданство, даже и трето искам. Съвестна гражданка
Спазвам Божиите заповеди – не крада, не лъжа и т.н. Нещо повече: винаги спирам
на червено, давам път на пешеходци, пускам си мигача преди да съм завила, давам
път на наглеците с лъскави коли, за да няма жертви, събирам боклука си разделно
и го изхвърлям само на определените за това места. Когато пазарувам, избирам
Българското, за да подпомагам българските производители. Празнувам празниците в
България, за да подпомагам Българския туризъм. Важно! – винаги гласувам по
съвест. Родолюбка Преди 12 години бях в САЩ (студентска бригада, не екскурзия)
и можех да остана да уча в американски университет, така както направиха много
мои приятели. Избрах да се върна в България и да получа българско висше
образование. Американската образователна система била много по-добра, давала
практични знания и ала-бала, но друго е да избереш Българска диплома, която в
момента отлежава в най-долния шкаф и никога не ми помогна с отличния си успех.
Преди 8 години отидох на стаж в Германия и работих там. Предложиха ми да остана
в голяма мултинационална компания и да продължа. Избрах да се върна в България
(пак!) и да се развивам професионално в българския бизнес. Няма да им работя на
западняците за някакви си хиляди евро, с регламентирано работно време и ясни
условия на труд. Друго си е да работиш в България по 10-12 часа без да ти се
брои извънреден труд и да те осигуряват на минималната работна заплата. Сега
работя в една електроразпределителна компания. Тук следва минута за всички
коментари от рода на: мошеници, гадни монополисти, западни колонизатори,
енергийна мафия и т.н. Кой каквото иска да казва, но аз наистина се гордея с
това какво правя и къде работя. Доброволка Преди три седмици във фирмата
организираха доброволческа акция, част от кампанията на Столична община за
пролетно почистване на София и кампанията на БиТиВи "Да изчистим България
за 1 ден". На служебните си мейли получихме няколко силно мотивиращи
покани от мениджърите за това колко хубаво е да се включим като доброволци и да
чистим облепените с плакати разпределителни касети в София. Изобщо не се
замислих, че събота е ден за почивка, че съм в твърде напреднала бременност и
че ще бъде студено. Веднага се регистрирах като доброволец. Вечерта преди
голямата акция мотивирах и пет годишния си син да дойде с мен, защото се
опитвам да го възпитавам в отговорно отношение към средата, в която живее. Тук
ще спестя коментарите на роднините: "къде ще водиш горкото дете",
"остави го да се наспи" и други от този род. И ето ме на
доброволческата акция: аз с големия корем, облечена в оранжево (нека да ме
псуват, аз съм Доброволка), малкият ми син (и той в оранжево) рано сутринта със
шпатула, метла и боя. Чистим касети по централните улици на София. Махаме стари
и прашни плакати за концерти, ремонти на покриви и какво ли още не. Стържем
лепилото, метем, боядисваме. Синът ми с малките си ръчички и големи гумени
ръкавици събира боклука в чували и не спира с въпросите "Защо?",
"Как?" и всички подобни за петгодишните. ,"Мамо, защо са ги
налепили тези плакати?", "Мамо виж колко е чисто така",
"Мамо, къде ще чистим другата седмица?". Гражданите спират,
поздравяват ни (изненада! никой не ни псува, че сме от енергото). Общо 350
човека участваха в тази акция в 13 града. Малка армия, която чисти, за да е
хубаво на всички, когато се разхождаме по улиците. За да сме Европейци.
По-късно през деня и през следващите дни, когато със синът ми минавахме по
същите тези улици с гордост и пълно удовлетворение гледахме "нашите"
изчистени касети. Добра майка? Тук вече е трудно да събера много положителни
аргументи в своя защита. Често изпитвам вина, че вместо да играя с детето си и
да го уча на нещо полезно, аз стоя пред компютъра и отговарям на мейли. Или
когато сме навън и той иска да ми покаже колко е яка някаква размазана
гъсеница, аз говоря по телефона и само кимам с глава, преструвайки се че го
чувам какво ми говори. Много пъти, когато се сблъсквам с администрацията,
здравната система, образователната система или просто гледам новините по някоя
телевизия си задавам въпроса: Какво бъдеще му осигурявам на това дете? Ще успее
ли тук? Старая се въпреки средата да го уча да бъде добър и отговорен човек и
се страхувам истински. Дали като пресича на пешеходна пътека сам, някой безумен
шофьор няма да го блъсне? Дали съучениците му в училище ще се друсат? Дали ще
иска пак нов телефон? Дали като отиде на дискотека в Студентски град ще го
пребият? Старая се да съм добра майка – давам му здравословна храна, водя го на
детска опера, театър, плащам му такси за английски и футбол. Но как да направя
така че средата в която расте да не му пречи. Да не му дават празни обещания от
екрана на телевизията и да не се сблъсква всеки ден с 33-годишни "успели"
мутри. Европерверзност Три седмици по-късно върху "нашите" изчистени
касетки стои лицето на един политик. Какво да се прави – предизборна кампания
е. Пропагандата е част от нея. Лепят се плакати навсякъде. Нямаме време за
отговорно отношение към градската среда. Имало Наредба – че кой спазва
наредбите в България? Колкото повече кафява залепена хартия, толкова по-голям
партиен успех. Някаква си доброволка ги чистила, за да й е по-хубаво като се
разхожда из София. Искала да бъде Европейка. "Мамо, защо пак са залепили
плакати върху нашите касети, нали ги изчистихме и беше хубаво?". Този път
вече не знам какво да отговоря. Вместо финал Има бързо решение – стягам багажа,
знам езици и заминавам някъде. Аз и децата ми. Ще ни е трудно, то е ясно, но ще
се оправим. Щом тук се оправяме, значи можем да се оправим навсякъде. Гледам
телевизия, превключвам канали и не вярвам как е възможно всеки ден да се излива
толкова гнусотия, да промиват мозъците на и без това отчаяните и бедни хора, да
си мислят, че патосът, с който говорят докосва ума и сърцето ми. Не искам да
съм емигрант, а в момента живея с усещането, че някаква сила се опитва да ме
прогони. Не само мен, но и малкото останали средно-статистически млади българи,
избрали да работят и гледат децата си тук. И се чудя кой има полза от това и
какво биха си помислили онези родолюбиви българи, дали живота си в името на
родината.
В.”Дневник”
Няма коментари:
Публикуване на коментар