Translate

вторник, 15 февруари 2011 г.

Електронното здравеопазване ще допринесе за по-ефективно разходване на средствата в сектора

ICT Media и Фондация “Електронно здравеопазване България” организираха за 6-а поредна година конференция на тема - “Е-здравеопазване – европроекти и информационни системи за ефективна здравна защита“.
Във форума участие взеха еврокомисарят по здравеопазване и защита на потребители Джон Дали, н. пр. Юдит Ланг, посланик на Република Унгария в България, министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, депутати от здравната комисия, болнични мениджъри и др.
Според еврокомисарят Дали един от основните проблеми на съвременното здравеопазване е недостигът на средства, който може да бъде решен, чрез развитието на електронното здравеопазване, което ще осигури бърз и сигурен достъп до здравни услуги на всички граждани на ЕС. Европейските държави, които вече работят по този начин, отчитат спестявания в публичните средства за здраве. По думите му здравният сектор има огромен потенциал за иновации и ако европейските правителства инвестират в тази насока, това ще доведе до по-добро качество на живот, като се използват едни и същи модели, така че да не се дублират усилия. Дали припомни, че това е една от целите на стратегията „Европа 2020” - постигане на по-добро здравеопазване, увеличаване на работните места в сектора, както и на живота на гражданите на Европейския съюз с две години. Това от своя страна ще направи съюза по-силен икономически, акцентира той.
Еврокомисарят припомни още, че преди няколко седмици е приета нова директива на ЕС, чрез която на европейските граждани се дава възможност да имат достъп до здравна помощ в други държави членки. Тя се прилага особено в случаите, когато болните не могат да получат лечението, от което се нуждаят, в собствените си страни. Той отбеляза важността на електронното здравеопазване и на съвместимостта на технологиите. ЕК ще насърчава развитието на електронното здравеопазване и ще работи за изграждането на съвместни интегрирани системи между страните-членки, каза в заключение Дали.
Електронното здравеопазване не е излишен лукс, а подход към повишена ефикасност на здравната система при недостиг на финансови средства, заяви Първан Русинов, зам. министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По негови данни от проучвания в САЩ, Канада, Великобритания и Скандинавските страни в здравния сектор близо 30-40 % се предписват ненужни лекарства, извършват се излишни медицински процедури и лабораторни тестове. У нас няма данни какъв е този процент у нас, което се дължи както на отсъствието на постоянна комуникация между различните медицински лица, но така и на липса на достъп до медицинската история на пациентите. Изследванията в Канада показват, че след въвеждането на електронно здравеопазване разходите в сектора като цяло са намалели между 15-20 %. Поради липсата на актуална, пълна и точна информация, предоставяна от доставчиците на здравни услуги, отговорните за управлението на здравния сектор фактори, не могат да вземат важни управленски решения, базирани на реални данни, смята заместник-министърът.
Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов подчерта, че електронното здравеопазване може да предоставя именно тази качествена и надеждна информация. По думите му не малко неща са направени в България в областта на информационните системи и вече е "дошло време да се разработи по-голям проект, който да ги обедини".
България има потенциала и волята в тази насока, и с подкрепата на ЕК трябва подготви проект за интегрирана информационна система на здравеопазване, в която да се обединят проектите за електронна пациентска карта, електронно здравно досие и рецепта, както и телемедицината, продължи той. Според него тази интегрирана информационна система трябва да свързва НЗОК, НОИ и НАП. У нас сред населението има готовност за електронното здравеопазване и доказателство за това е фактът, че около 3 млн. българи т. е. почти 50% са се преброили по електронен пък, акцентира д-р Константинов, който каза в заключение, че България ще търси европейско финансиране за въвеждането на електронно досие, карта, рецепта, както и за развитието на телемедицината.
Д-р Иван Костов, съветник на здравния министър и председател на фондация „Електронно здравеопазване - България" бе категоричен, че въвеждането на електронното здравеопазване ще допринесе за по-ефективно разходване на средствата в тази сфера. Той съобщи, че до една година пациентите ще могат да си записват час при личния си лекар или специалист - онлайн, и ще се въведат електронните направления и електронните рецепти.
Въвеждането на електронни направления ще облекчи максимално правилното им разпределение, така че да няма недостиг, а електронните рецепти ще позволят правилно разчитане на предписаните лекарства, което значително ще ограничи лекарските грешки, поясни д-р Костов.
На този етап у нас изпълнителите на медицинска помощ разполагат със специализиран софтуер, който поддържа информация за пациентите и изготвя електронна отчетност към НЗОК. Въпреки че отчитането на медицинските специалисти е по електронен път, то доскоро не бе интернет базирано. От април миналата година услугата е факт и изпълнителите на медицинска помощ вече изпращат месечните си отчети, по интернет, през портала на НЗОК. Само 6% от тях обаче се възползват от нея.
През миналата година са изготвени и два проекта. Първият, за създаване на пациентско досие, т. нар. пациентска информационна система, която събира, организира и представя информацията за пациентите и ползваните от тях здравни услуги. Вторият е здравен портал, чрез който тази информация е достъпна за обществеността. За съжаление достъпът до него е доста ограничен, тъй като от съображения за сигурност той може да се използва само от потребители, които разполагат с електронен подпис.Предвижда се системата да се доразвие и за в бъдеще всеки да може да има достъп до електронното си здравно досие и да проверява какви здравни услуги са му извършени, къде, от кой лекар и на каква стойност.
932 хил. са посещенията ог 118 държави. от тях само 643 са от пациенти. А от регистрираните 923 лекари от първичната извънболнична помощ(ПИМП)-529 са подали поне един път отчета си през портала на НЗОК.
здравната каса единствено за договорните си партньори-лекарите по дентална медицина (зъболекарите) до сега не може да въведе електронните отчети, въпреки, че контролът тогава би бил по-ефективен, признаха представителите на НЗОК.
Като недостатък на сегашният модел бе посочено, че при писменото попълване от лекарите на пациентските данни се „изяжда” много от времето им за прегледи. С въвеждането на електронна система това ще се избегне от една страна, а от друга ще се улесни и лечебния процес, тъй като системата ще направи възможен обменът на информация в реално време, между различните лекари за извършените прегледи и изследвания на конкретните пациенти, което не само ще облекчи, но и ще ускори процеса на диагностициране.
Освен това въвеждането на електронното здравеопазване, ще доведе до увеличаване сигурността на медицинските данни и до по-големи икономии - спестяване на хартия, време,избягване на човешки грешки (двойно въвеждане на информация за пациента, на изследвания) и др.
Така например след въвеждането на интегрирана електронна здравна система във Великобритания са спестени 20% от общите средства за здравеопазване. В Дания, за 14 години, са инвестирани 725 млн. евро за електронна система. Спестените средства не само възвръщат инвестицията, но след петата година започват и да я надхвърлят. До 2008 г. Дания е спестила 1.4 млрд. EUR. Американско проучване показва, че то способства за значителното намаляване на лекарските грешки и погрешно разчетените рецепти.
Предстои стратегията на правителството за електронно здравеопазване да бъде одобрена от ЕК. А системата на електронно здравеопазване с всичките си компоненти би могла да заработи у нас до 2020 г., каза директорът на отдел „Електронно здравеопазване" в здравното министерство Благой Миров. Според него 10 години е разумен срок, в който всички компоненти на лечението, без бумащината, да бъдат въведени в действие.
Колко средства ще са необходими за изграждането на интегрирана информационна система в здравеопазването., никой не се наема да каже. Според МЗ необходими са 10 млн. лв.за изграждане инфраструктурата на електронното здравеопазване. Досега са изразходвани близо 1.74 млн. лв., за създаването на електронен здравен портал и за досиетата на пациентите.

------
У нас се говори все, че пациента е в центъра на здравеопазването респективно и на електронното, но за съжаление в центъра е НЗОК, а МЗ стои в страни и не е поело основната си роля на методолог.
------
МТ работи по европейски проект за електронната идентификация на всички бълтарски граждани. Той трябва да е готов до 2012 гд..
------
В Австрия първоначално ОПЛ са били недоволни от електронното здравеопазване, но 6 год. по-късно те го приемат, защото е улеснена ежедневното им дейност и спестяват 20 ч. месечно от административната си работа.
------
В Холандия личните лекари не са искали да споделят информацията за своите пациенти.Ето защо се наложило холандското правителство да създаде нови закони и правила, които ги задължават да комуникират помежду си. В противен случай подлежат на санкции.


------

Премиерът Бойко Борисов, на специална пресконференция с еврокомисарят по здравеопазване и защита на потребители Джон Дали, подчерта, че стратегия по информационната система и електронната здравна карта е връчена на еврокомисаря и очакват оценка, предложения и критики, ако има такива, за да бъде внедрена по най-бързия начин. Той добави, че е информирал еврокомисаря, че България ще забрани напълно пушенето на обществени места от 2013 г., от което г-н Дали е останал много доволен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар