България има 2000 подготвени парамедици, които веднага могат да
започнат работа в Спешната помощ, но щатни бройки няма въпреки отчайващата
липса на кадри. Назначени са едва 150 души, и то предимно в три области в
страната. В останалите парамедици не се наемат, или се наемат на други
длъжности и са третирани като санитари, шофьори и носачи. Тяхната квалификация
– оказване на спешна помощ, реанимация, стабилизиране на пациента и бърз
транспорт до лечебно заведение, не се използва. Същевременно сертификатът им се
признава в целия Евросъюз и постоянно са атакувани от предложения за работа в
Англия и Германия. Държави, в които парамедиците са внедрени в системата на
Спешната помощ, показват снижаване на смъртността при инциденти със 70%. А тук
хората чакат линейки с часове, защото екипите са малко и със застаряващ
персонал.
Данните бяха изнесени на първото Общо събрание на новоучредения Съюз на
парамедиците в България. Съюзът обединява всички практикуващи парамедици. Целта
му е да реши проблемите на съсловието, да популяризира професията и да помогне
за справяне с дефицита на медицински кадри у нас.
„Към специалността има огромен интерес. Всеки ден ми се обаждат хора,
които желаят да учат за парамедици. Но голяма спирачка е реализацията“, сподели
Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България.
Според действащата нормативна уредба парамедикът не се води медицински
специалист, макар че има медицинско образование. Същевременно той работи в
линейки и спешни отделения, понякога и сам. Парамедикът няма длъжностна
характеристика, не е ясно докъде се простират правомощията му. Което го прави
уязвим, защото въпреки, че няма разписани правомощия, той носи юридическа
отговорност. Подготовката на парамедика е различна в различните медицински
училища – някъде подготвят за най-високата, четвърта степен, а другаде – само
до трета степен. Парамедик с четвърта степен може да работи самостоятелно, а
този с трета – само в екип. Парамедикът учи минимум три години, като
подготовката му включва освен анатомия и физиология, много практически часове
за оказване на първа помощ при различни спешни състояния, включително и
реанимационни действия като интубация, включване на венозен път, поставяне на
медикаменти.
„Ние сме първите, които пристигаме при пациента, които го спасяваме и
даваме надежда, че той ще живее. Ние сме обучени за правилно справяне със
спешността, независимо какъв е пациентът. Парамедиците са млади и физически
добре подготвени хора. Държавата ни разполага с истинско съкровище в тяхно лице
и трябва да го използва“, посочи Георги Борисов, регионален представител на
Съюза на парамедиците в столицата. Самият той работи в ЦСМП София – един от
първите центрове в страната, който е започнал да назначава парамедици и да ги
използва по предназначение. Във Варна например, голям и курортен регион, в
Спешна помощ няма назначен нито един парамедик.
Обучението на парамедиците в България се извършва по стандартите, по
които подготвят парамедиците в Англия и Германия и които виждаме по
филмите. Хорариумите са близки,
практическите часове – също. Изучава се и педиатрична спешна помощ и вече има
търсене на
парамедици в детски градини и училища. Нашите парамедици без никакъв
проблем могат да заминат да работят в чужбина и го правят, когато получат
няколко отказа тук.
„Това, за което настояваме, е внедряване на парамедика в Спешната
помощ. За това е необходима промяна в различни нормативни актове. Подготвили
сме предложения, които са внесени в съответните институции – МОН, МЗ, но липсва
приемственост между експертите, които работят по темата. Затова настояваме наши
експерти да участват в работните групи, за да има приемственост и да продължим
със следващите експерти“, обясни Ива Пехливанска. „Ние проучваме съвременната
европейска практика. Хората не могат да повярват, че е възможно в европейска
държава парамедикът да работи в такъв хаос. Ние нямаме нищо – нито правила за
работа, нито длъжностна характеристика, работят без да знаят какво, но работят.
И често за заплата, по-ниска от тази на шофьор“, добави тя.
Специалистите от другите медицински специалности не са наясно с това
какво можем и къде могат да ни използват, изтъкнаха парамедиците. Стига се до
парадокси в един град парамедикът да бъде използван само като носач, а другаде
да работи в реанимация.
Съюзът даде като добър пример областите София, Пловдив, Бургас – в
Центровете за спешна медицинска помощ и филиалите им работят парамедици. Голяма
подкрепа на професията оказва Медицинският факултет на Университет „Проф. д-р
Асен Златаров“ – Бургас, който също обучава парамедици, а първият випуск е
подпомогнат със стипендии и от Община Бургас. Съюзът е създаден по инициатива
на декана на Медицинския факултет – проф. д-р Христо Бозов, автор на най-новото
ръководство по спешна медицинска помощ, което вече е настолна книга на
парамедиците.
„Парамедикът оказва първа помощ на пострадал човек. Лекарят лекува в
болницата. В цял свят парамедикът е звеното между пациента и лекаря, човекът,
който стабилизира и транспортира пострадалия човек и го предава на лекаря в
болницата. Парамедикът е обучен да асистира на лекаря при реанимация, той може
да работи и в реанимационен екип. Нашите парамедици, завършили в България,
всички са млади, физически и психически подготвени, защото той знае, че може да
му се наложи да свали пострадал от петия етаж и после да го носи на носилка още
100 метра“, посочи Цвятко Луджев, регионален представител на съюза в Пловдив.
Парамедиците настояват всички медицински училища у нас да подготвят за
най-високата, четвърта степен професионална квалификация. Да бъдат уеднаквени
образователните изисквания, парамедикът да бъде признат за медицински
специалист, да има ясна длъжностна характеристика и да се отпуснат бройки в
Спешните центрове в цялата страна. В част от медицинските училища липсват и
съвременни материали за подготовка на български език. Ръководствата са
остарели, а спешната помощ се развива, включително с техника и набори
инструменти. Които ги има и в линейките тук, но не всички знаят как да работят
с тях.
Първото Общо събрание на Съюза на парамедиците в България бе уважено от
представители на местната власт, от ръководството на Университет „Проф. д-р
Асен Златаров“, от съсловната организация на лекарските асистенти и фелдшерите,
и членовете на доброволните асоциации по планинско и пещерно спасяване.
Пожарникари и полицаи също проявяват интерес към специалността, защото често се
озовават на инциденти преди екипите на Спешна помощ и желаят да имат адекватна
подготовка, за да помагат на пострадалите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар