Публичните инвестиции за здраве да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, е едно от исканията на членовете на инициативата “Заедно за повече здраве“
Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM обяви, че здравеопазването е една от най-важната тема, по която българските граждани биха искали да чуят позициите на партиите, които ще участват в предстоящите парламентарни избори. Ето защо организациите настояват за постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването в следващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.
Социологът от „Тренд“ Димитър Ганев подчерта, че българското общество очаква промяна във функционирането на здравната система. Припомни, че според проучване на агенцията от август м.г. 63% от българите смятат, че в последните години секторът се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че здравеопазването има нужда от допълнителни инвестиции. 47% от респондентите посочват, че проблемите в системата се дължат на лошия контрол, 23% - на недостатъчното финансиране. 86% от анкетиранитезаявяват, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване и да се инвестират по-ефективно.
Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС отбеляза, че през последното десетилетие страната ни има сериозен напредък в развитието на здравеопазването, но все още изоставаме от страните в Западна Европа. По думите му трябва да се говори не за реформи, а за ускорено развитие, което е над интересите на отделните гилдии и трябва да бъде и над партийните интереси. Доказателство за тази необходимост е пандемията от COVID-19, която през изминалата една година показа, че не може да има силна държава и успешна икономика без добро здравеопазване. Той се обоснова с анализ, в който се прави сравнение с 5-те най-големи държави в ЕС. Съгласно него продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на тези държави. Според анализаторите, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ни ще са ни нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави от ЕС /82 години/. Страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност – у нас тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът отчита, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте държави. Според документа, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването у нас ще са нужни повече от 50 години, за да догони 5-те най-големи държави в ЕС по отношение на предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания.
В тази връзка Денев акцентира, че публичните инвестиции в здравеопазването ни са почти два пъти по-ниски като процент от БВП. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както петте държави, увеличението на човек от населението ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Тай припомни, че публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и над 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Ако големите държави отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019г. са били едва 106 евро. И отбеляза, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.
По думите на Денев между 2015ги 2018г. пациентите в 5-те най-големи държави в ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, за да получат достъп до нови лекарства, които са разрешени за употреба между 2015г. и 2018г.
Председателят на БФС проф. Асена Сербезова коментира, че по-ниските нива на публичните разходи у нас за лекарствени продукти са свързани с по-лоши здравни резултати. Анализът отчита, че доплащането от страна на пациентите в странатае 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС т. е. високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.Тя бе категорична, че е нужно значително подобрение на ефективността на здравеопазването ни, защото според анализа, България сериозно изостава от 5-те най-големи държави от ЕС и страните в Централна и Източна Европа /ЦИЕ/, когато става въпрос за ефективност на здравната система. Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи /пациентите получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза/, неефективно управление /лошо управление на ресурсите и разходи за лекарства/ и неефективна правителствена политика /използване на ресурси, които не допринасят пряко за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др./.
Председателят на БФС се спря и върху новите технологии в здравеопазването. Чрез инвестиции в дигиталиация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се увеличи достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й е необходимо страната ни да намали „хартиеното здравеопазване“ и неговите несъвършенства. Ефективността на лечението може да бъде подобрена и чрез намаляване на доплащането от пациентите и повишаване степента на придържане към терапията.
Изпълнителният директор на ARPharM допълни, че устойчивостта на финансирането на иновативни терапии може да бъде постигната чрез въвеждане на нови модели на реимбурсиране - плащанията въз основа на резултатите, плащания, отложени във времето, абонаментни плащания и ценообразуване въз основа на индикации. Освен това споделянето на информация и здравни анализи могат да подобрят разпределението на ресурсите и ефективното планиране на бюджета, като подобри ефикасността на грижите за пациента, намали ненужните процедури и разходи.
Д-р Маджаров обобщи данните от представения анализ. Според него подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването. Това изисква насочване на ресурси в първична медицинска помощ. Той цитира данни според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на сто от медиците у над надхвърлят 60 години. И представи и основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:
• Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години.
• През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.
• Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.
• Нужно е запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
• Нужна е държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.
Анализаторът от Експертен клуб за икономика и политика /ЕКИП/ Аркади Шарков подчерта, че за да се осигури устойчивостта на здравеопазването в години на криза, е необходимо да се осигури финансиране на системата чрез бюджетно неутрални инструменти. По думите му на здравето трябва да се гледа като на стратегическа инвестиция. Според него, всеки „умно“ инвестиран допълнителен лев в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 лв. чрез по-голяма и по-здрава работна сила. Прозрачността при доплащанията може да доведе до намаляване на персоналните разходи и да подобри достъпа до здравни грижи. А въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане може да доведе до изсветляване на доплащанията и подобряване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските специалисти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар