Навън времето е чудесно, деца играят в парка, родителите им хвърлят по едно око, докато си говорят или просто се наслаждават на малко свободно време. Едно от децата е различно - то не играе с останалите, не говори, понякога тича или подскача със странни движения, провиква се и на моменти се самовглъбява. Бабата на сладко, русо момиченце го дърпа настрана и го инструктира да не доближава шумното дете и да не играе с него.
Това е често срещана картина по паркове и площадки. Оказва се, че всеки е виждал или познава дете, което е различно, което не се развива като останалите или накратко - дете с проблем в развитието.
Семействата, в които има деца с когнитивни нарушения и проблеми с комуникацията, често се състоят от един родител. В много от случаите полагащият грижи за детето не може да работи, да гради кариера, да има социален живот или дори хоби, защото нуждите на сина или дъщеря му изискват 24-часово посвещение. За хора с невротипични деца е трудно да си представят ежедневието на семейство, в което по няколко часа всеки ден някой трябва да успокоява детето си, да го убеждава да се храни, да сменя памперси до 7-годишна възраст или най-малкото да търпи предубежденията и коментарите на всеки случаен свидетел на поведенческа криза. Дори не подозираме как продължава историята когато дете с проблеми в развитието влезе в пубертета, когато стане физически по-силно от майка си и тя понякога трябва да мисли включително за собствената си безопасност и тази на околните.
У нас няма точна статистика за броя на тези деца. Една от причините е, че често родителите не са готови да се срещнат с този проблем, а и не всички деца, които имат нужда от терапия, получават такава. Друга
причина е, че няма публичен регистър на тези случаи. Според последния доклад на НСИ за 2019г. в България са документирани едва 3441 лица до 16-годишна възраст, освидетелствани с някаква степен на увреждане. Същият доклад сочи, че случаите са намалели двойно спрямо 2001г.Но реалността е друга - във всеки клас в държавните училища има поне 1-2 случая на деца, които получават ресурсно подпомагане и за жалост броят им расте.
А повечето терапевтични центрове работят в помещения под наем. Децата с когнитивни нарушения са по-шумни и по-трудно контролират реакциите си. Това неизменно води до проблеми със съседи и наемодатели. Налага се местене на всеки няколко месеца, което влече след себе си изключително трудна адаптация, особено за деца от аутистичния спектър или с други комуникативни нарушения. Създава и недоверие у родителите, които също така имат силна нужда от подкрепа и сигурност.
Специалистите по ранно детско развитие и доброволците от сдружение “Седем истории” добре разбират тези проблеми.
В тази връзка Сдружение “Седем истории” стартира благотворителна кауза, чиято цел е да се закупи помещение и оборудване за терапевтичен център в София, където деца с проблеми в комуникацията ще получат грижа/терапия още от ранна възраст, за да повишат шансовете си за интеграция в училище, а и по-късно в работна среда.
Кампанията бе инициирана от бившия национал, сега треньор на “Миньор Перник” Христо Янев. През м. юли 2020г. той изкачи Монблан, за да привлече внимание към каузата и да предизвика обществена съпричастност. Създаде се DMS кампания. Всички национални медии проявиха интерес, но крайната цел на проекта все още изглежда като далечна химера.
“Аз съм се сблъсквал с някои от тези проблеми в личен план. Това са неща, които са навсякъде около нас. И ако ние не им обърнем внимание, ще оставим проблем, който е разрешим, да отиде в небитието, и да не дадем възможност на тези дечица да имат нормален живот като всички нас.” Това каза Янев в участието си в БТВ в предаването “120 минути”.
Кампанията “Всяко дете заслужава” на сдружение “Седем истории” получи медийна подкрепа от БГ Радио и БНТ. Планират се и офлайн събития според епидемиологичната ситуация в страната. Всеки, който желае, може да подкрепи кампанията с SMS на 17 777 с текст DMS SEDEM. Цялата информация за благотворителната инициатива е на сайта https://7istorii.com.
Няма коментари:
Публикуване на коментар