Доц. Кунчев, гл. държавен здравен инспектор: При поддържане на средно строги противоепидемични мерки ще имаме желаните резултати

Солидарност, воля за въвеждане на електронното здравеопазване, стратегия за медицинските кадри - във фокуса на 7-мата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част“  на в. „Капитал“

 

 

 

Доц. Ангел Кунчев

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев каза, по време на 7-мата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част“, организирана от в. „Капитал“, ако България успее да прилага устойчиво средни по строгост противоепидемични мерки срещу COVID-19 по изготвена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда доволен и хората ще се убедят, че като ги спазват, постигаме съответните резултати.

Участниците във виртуалното събитие се обединиха около призива обществото да прояви солидарност и разум в спазването на мерките. Първата част на конференцията се фокусира върху мерките срещу COVID-19, предизвикателствата и възможностите пред здравната система и приносът на дигиталното здравеопазване. Дискусите и презентациите на възможностите на здравния сектор и перспективите на дигиталните решения бяха проведени в онлайн формат на Youtube страницата на „Капитал“ и на „Капитал LIVE“. Втората част на форума с фокус върху иновациите в лечението на социалнозначими заболявания ще бъде проведен през първото тримесечие на 2021 г. Събитието започна с минута мълчание в памет на всички лекари и медицински специалисти, които загубиха живота си от COVID-19. Андрей Марков, управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, призова да бъде почетен и проф. Александър Чирков, велик човек и лекар, като изрази съмнението на близките му, че и той загуби битката с вируса.

Доц. Кунчев обясни, че с най-висок индекс на строгост на противоепидемичните мерки в Европа е Израел – 85, като в резултат постига 5-6 пъти намаление на случаите на COVID-19. В другия край на скалата е Словения с индекс 43, където заболеваемостта се задържа на високо ниво. България продължава да бъде на 11-о място в ЕС по заболеваемост и 2-ра по смъртност, като в отделни дни е и на 1-во място в Европа и света, отбеляза доц. Кунчев. На този фон всяко правителство би взело по-строги мерки – такива, каквито са в сила и у нас от днес, 28 ноември. Епидемията изигра ролята на стрес тест за системата и ако политиците не вземат предвид изводите, предстоят още дълги години на недоволство от здравеопазването, каза доц. Кунчев.

„Заетостта на леглата е в рамките на 35-40%, така че натискът зависи от организационните мерки по места. Средствата са осигурени, с всички лечебни заведения имаме анекси по различните пътеки, увеличена е цената на пътеката за COVID пневмония“, каза проф. д-р Петко Салчев, управител на НЗОК. Дадена е възможност на личните лекари да издават направления за PCR тестове, без да има лимити. Лимити има за РЗИ. Той изрази опасение да не се стигне до прекомерно насочване на пациенти към болниците.

Веднага подкрепихме мерките, всички сме свързани в този процес и не трябва да се допуска конфронтация, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз /БЛС/. Но, ако няма единомислие в нашето съсловие, пада доверието към здравната система и се увеличават неспазващите мерките, допълни той и призова за единни, бързи и гъвкави действия, за да се решават проблемите.

„В България се получава противодействие на различни групи по темата. Съсловието без съмнение има водеща роля в битката, но същевременно другите институции, включително и държани, стоят някак встрани и не толкова ангажирани и ориентирани в това, как да създадем единна структура, която да е водена от съсловието, но да довежда до желаните резултати – намаляване на заболелите и загиналите от това заболяване“, заяви Андрей Марков, зам. председател на Българската болнична асоциация /ББА/ и на Асоциацията на частните болници. По думите му институциите извън здравните и Националния оперативен щаб, както и неправителствените организации и дарителските инициативи не са обединени и координирани в действията си.

„Това не е обвинение, а желание – всички да търсим начини за обединяващи структури, за да решим проблема най-ефективно“, поясни Марков.

Андрей Марков

В подкрепа на въведените по-строги мерки се обяви и проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА. Тя също призова всички да бъдат дисциплинирани, като даде пример със страни като Китай, Нова Зеландия, Австралия, където ограниченията дават резултати, защото ако се спазват въведените от правителството мерки ще се намали заболеваемостта.

„Обръщам се към всички с хронично болни и особено нашите пациенти с метаболитни заболявания, нека да спазват мерките. Нека всички бъдем по-дисциплинирани и да вярваме повече на здравната система. Колкото по-дисциплинирани сме, толкова по-кратко ще действат мерките“, подчерта проф. Даскалова.

„Ако всички бяха солидарни и разумни в тази тежка ситуация, можехме да останем при по-лек режим на мерките. Разум и солидарност ще ни водят и занапред в преодоляването на това изпитание, но за съжаление, рядко ги наблюдаваме – и от населението, и от наши колеги и организации“, каза проф. д-р Николай Габровски, зам.-председател на БЛС и зам.-директор на „Пирогов“. Той подкрепи действията на НОЩ и БЛС. И уточни, че мерките ще бъдат ефективни и заболеваемостта ще намалее, но ситуацията няма да приключи с тях. Той прогнозира, че вероятно се редуват затягане и отпускане на противоепидемичните мерки цял сезон според хода на епидемията. Затова и трябва да се планира как ще се справят болничната и извънболничната помощ и да на се допуска некоректното отношение на някои структури, които пренасочват пациенти, с които могат да се справят, докато други като „Пирогов“ изнемогват.

Според адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право COVID донесе нови рискове в работата на медицинските специалисти в болничната помощ – застрашени са, защото не работят в оптимални, а в изключително екстремни условия, които създават предпоставки пациентите да не бъдат удовлетворени изцяло в техните искания и виждаме тези реакции.

Вторият панел в дискусията бе посветен на електронното здравеопазване и започна с проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз /БФС/.

По думите и ако е-здравеопазване бе въведено преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента, особено по отношение на лекарствоснабдяването. България е 20 г. назад в това направление. Работеща електронна система за проследяване на наличностите на лекарства би предотвратила днешните предизвикателства, свързани с периоди на недостатъчност на някои лекарствени продукти.. Тя изрази надежда, че обещанието за създаване на електронна рецепта до края на годината ще бъде изпълнено.

Представители на едни от най-големите частни болници и на технологичния сектор споделиха опита и вижданията си върху електронното здравеопазване.

„Ясно е, че трябва да дадем най-доброто от себе си за възможно по-бързото въвеждане на националната здравна информационна система, без да има прибързани действия. Едната част на процеса е да бъде изградена и внедрена системата, но тя не може да работи, ако не се проведе обучение на медицинските специалисти и фармацевтите, които ще работят с нея. Това е дълъг процес и паралелно с разработването на системата, трябва да се въведат програми за обучение“, подчерта д-р Явор Дренски, управител на „Асарел Панагюрище Здраве“.

„Надяваме се това да стане реалност и докато то е ангажимент на централната администрация, ние, изпълнителите на медицинска помощ, можем да въвеждаме автономни системи, които са по-авангардни“, каза д-р Иван Колчаков, член на ръководството на „Софиямед“. Той даде пример със система за проследяване на лекарствената терапия в болниците „Софиямед“ и „Пълмед“.

Фатално изостанахме при въвеждането на модерните системи в здравеопазването, отбеляза д-р Колчаков. „Здравеопазването от десетилетия е недофинансирано – средно 9% от БВП се отделят в страните от ЕС, докато България никога не достигна и до 5%. На българина се падат около 350 евро годишно за здраве, а на европееца – над 3000 евро. Всичко необходимо в здравеопазването е на международни цени, само цената на труда у нас е смачкана“, обясни той.

Деян Прокопов, управител на „Гама Консулт“, инж. Михаил Калъчев, управител на SKYWARE Group, Радослав Босев, търговски директор на „Стемo“, изразиха скептична позиция към сроковете за изпълнение на електронната рецепта и поставиха въпроса за стандартизацията на медицинската документация, чрез която трябва да се въвежда информацията. Голяма част от документите са излишни или негодни, отбелязаха те. Според тях пълноценна електронна рецепта няма да има, а държавата не подпомага процеса на електронификация на здравната система и няма желание за сериозна реформа.

Как функционира към днешна дата българската система за верификация на лекарствата, която е част от европейската, представи Илияна Паунова, директор на Българската организация за верификация на лекарствата /БОВЛ/. Въпреки прогреса от старта през февруари 2019 г. досега, у нас изпълнението не е достатъчно добро – около 640 аптеки, или 19% от всички аптеки у нас, все още не са свързани, по данни от края на октомври. Верифицират се над 2 млн. опаковки седмично, но това е около 30% от необходимото. Надявам се, че през 2021 г. контролните органи ще се активират и ще достигнем 65-70% верифицирани опаковки, каза тя.

В третия панел на дискусията фокусът бе върху възможностите за подпомагане на медицинското обучение, включително и чрез дигитални решения. 

Д-р Александър Симидчиев, медицински директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към МУ-Пловдив, представи възможности за съчетаване на дигиталната и медицинската част на обучението. „Ако създадем добри средства за дигитално обучение, те бързо могат да станат наднационални – да излязат извън пределите на България. С това сме се заели в Пловдив“, обясни доц. Симидчиев.

„Лечебните заведения трябва да отворят вратите си по-активно да практическо обучение още от по-ранните етапи на медицинското образование. Това липсва на младите хора, разбираме го по интереса на студентите, които идват в болниците, за да трупат опит“, каза адвокат Свилена Димитрова, председател на ББА. България трябва да изгради план за създаване на медицински специалисти, както и стимули те да остават тук, допълни тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на чуждестранни специалисти за работа в България.