Под надслов „Адаптиране или истински промени“ бе публикувано новото издание на проучването от Сдружение „Образование България 2030”
Акценти:
● През 2020 г. едва 53% от 15-годишните ученици са функционално грамотни
● В учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7%
● През 2019 г. делът на младите хора (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски нива – 17,5%
● 10% от учениците не бяха включени в дистанционното обучение в електронна среда
Последните девет месеца доведоха до промени за всички, а много области от живота трябваше да се променят из основи. Тази тенденция не подмина и образованието в България – ключът към просперитета на всяка една държава. В рамките на няколко дни учители, ученици и родители трябваше да се адаптират към нов начин на преподаване и учене.
Това разместване на пластовете се отразява върху образованието у нас дългосрочно, пише в новото издание на традиционния мониторингов доклад на сдружение „Образование България 2030“, което вече е достъпно онлайн. Промените, свързани с адаптирането към новата реалност – дигитализация и дистанционно обучение – обаче не могат и не трябва да компенсират острата нужда от промени, насочени към широк достъп до качествено образование.
Докладът на сдружението, който се публикува за пета поредна година, няма как да е по-навременен компас за ориентация в голямата картина в училищното и предучилищното образование у нас. Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. „Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане“, пише в доклада.
Докладът на сдружение „Образование България 2030“ стъпва на публични и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до обществена информация.
След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават. Например:
● Повишава се делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки
● Повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система
Положителни тенденции:
● Завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда
● Значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят /от 26% през 2013г. до 17,5% през 2019г./
Докладът дава и конкретни препоръки:
● Образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания
● Националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците
● Учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения
„В края на тази турбулентна година е важно да се направи преглед на постигнатото от образователната система в България – и предизвикателствата пред нея“, споделя Златка Димитрова от „Образование България 2030“. „Вярваме, че традиционният ни мониторингов доклад прави точно това. Надявам се той да е ориентир както за хората, които взимат решения, така и за широката общественост. В крайна сметка колкото по-широк е дебатът за българското образование, толкова по-бързо ще се обединим около конкретните реформи, които ще ни помогнат да се развием като общество“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар