Д-р Александър Маринов, гастроентеролог : Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми

Д-р Александър Маринов е лекар към Клиника по Гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София

-Д-р Маринов каква е честота на това заболяване сред популацията у нас?

-Ракът на дебелото черво или колоректалният карцином засяга ректума /крайната част на дебелото черво/ или колона. Заболяването е сред водещите причини за смъртност. При жените е на второ място след рака на гърдата, а при мъжете е на трето място след рака на белия дроб и на простатата т. е. у нас са засегнати 28 на 100 000 души населението. Наблюдава се известно предимство в честотата при мъжкия пол. Напоследък се забелязва тенденция на покачване на честотата на колоректалния карцином, но за сметка на това намалява смъртността от него. Това вероятно се дължи на по-ранното диагностицитане на заболяването, което пък е резултат на повишената информираност на хората и скрининговите програми, които все повече болници и специалисти предприемат.

-Какви са рисковите фактори за развитието на това заболяване и имали връзка генетичната предизпозиция?

-Рискът човек да се разболее от рак на дебелото черво се изчислява на около 5% при фамилна обремененост и 3% при хора без такава. Рисковите фактори от една страна са такива, които зависят от нас самите и са предотвратими. Но има и непредотвратими, които човек не може да предвиди или да ограничи.

Така например предотвратими са наднорменото тегло и затлъстяване, намалената физическа активност, лошите навици на хранене, а именно - диета богата на червени и преработени меса /свинско, агнешко, колбаси/ и бедна на фибри /пресни плодове и зеленчуци/. Не бива да забравяме, че обработката на месото играе съществена роля за повишаване на риска за развитие на колоректалния карцином, тъй като при пържене и опушване се отделят канцерогенни за организма продукти. Доказано е, че бедната на витамин D, калций и селен храна/диета повишава риска от рак. Други рискови фактори са тютюнопушене и прием на алкохол.

Сред непредотвратимите рискови фактори са възраст над 50 години, полипи на дебелото черво, хронични възпалителни чревни заболявания /болест на Крон, улцерозен колит/ и фамилна обремененост. При 1 на всеки 3 случая пациентите с рак на дебелото черво имат родственик със същото заболяване. Рискът за развитие на това заболяване нараства до 6% при първи родственик над 45-год. възраст и на 10% при родственик под 45 г. При двама засегнати родственици рискът скача на 17%.

-Полипите на дебелото черво рисков фактор ли са за развитието на рак?

-Полипите на дебелото черво са самостоятелен рисков фактор за развитието на рак. Обикновено, когато говорим за полипи имаме предвид единични такива, които имат потенциал след години да се превърнат в злокачествено новообразувание. Този процес обикновено е бавен, около 10 години, ето защо имаме отличната възможност с правилно изградена скринингова програма да предотвратим появата на рак.  Съществуват и генетични синдроми, които са свързани с образуването на множество полипи в дебелото черво /дори при някои от тях над 100/, при които честотата на развитие на рак на дебелото черво доближава 90%. За щастие честотата на фамилните синдроми е ниска.

-Има ли и какви са симптомите при това заболяването?

-За жалост, ракът на дебелото черво няма ранни симптоми. Често оплакванията се появяват в късен стадий, тогава когато шансът за дефинитивно лечение е доста нисък. В началото оплакванията са неспецифични – подуване на корема, неразположение, болки. Промяната в обичайните навици на изхождане особено при пациенти след 50 годишна възраст, както и кръв или слуз в изпражненията винаги трябва да изостри вниманието на пациентите и те да потърсят съвет от специалист. Често се наблюдава чувство за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на тегло, лесна умора. В лабораторните изследвания много рядко се отчитат изменения. Бихме могли да отбележим понижените стойности на хемоглобин като резултат, който винаги изисква консултация със специалист и провеждане на допълнителни изследвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните маркери не се използват рутинно за скрининг и за диагностика на заболяването, тъй като те могат да бъдат нормални въпреки наличието на напреднал онкологичен процес.

-Кой е златния стандарт за скрининг и диагностициране?

-След като пациентът посети специалист гастроентеролог и обясни оплакванията си, лекарят е този, който трябва да прецени какви допълнителни изследвания са необходими. Взимат се под внимание рисковата група, тежестта на оплакванията, възрастта и внимателно се тълкуват резултатите от лабораторните и образните изследвания. Колоноскопията е златен стандарт за скрининг и диагностика на рака на дебелото черво. По време на колоноскопията с флексибилен апарат с оптика и светлинен източник се оглеждат внимателно всички отдели на дебелото черво и крайната част на тънкото черво за патологични изменения, отстраняват се визуализираните полипи и се изпращат за хистологичен анализ. Съвременната апаратура има различни режими на работа и възможности за повишаване на диагностичните способности и визуализиране на така наречените „плоски лезии”,  които при обикновена ендоскопия или при недобре почистено дебело черво биха могли да бъдат пропуснати.

-Повечето хора се страхуват от изследването – колоноскопия. Какви са преките ви наблюдения?

-Моите наблюдения са, че пациентите се страхуват от този вид метод за диагностика, защото смятат че ще изпитат болка и дискомфорт. Искам да ги убедя, че колоноскопията е напълно безопасен метод, като усложненията са доста редки. Когато тя бъде проведена с анестезия, пациентът не усеща никаква болка и дискомфорт.

Самото изследване трае около 25 минути, като добрата подготовка на дебелото черво е от съществено значение за намаляване до минимум неогледаните участъци на червото. Често тези 25 минути, който даден пациент е отделил за профилактика, биха могли да предотвратят развитието на сериозно онкологично заболяване с висока честота и смъртност.

-Лечението какво е и решението за него зависи и се взема от кого?

-След диагностицирането следва също толкова важен процес по стадиране на заболяването, което се извършва посредством образни методи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни помагат да разберем до каква степен се е развило заболяването, обхванало ли е лимфни възли или други органи или е ограничено само в стената на дебелото черво. Тази информация е много ценна, защото след това можем да преценим какво да бъде последващото поведение. От изключителна важност е решението за лечението на рака да се взима от експертен борд. В болницата, в която работя, всяка седмица се провежда туморен борд, в който участват лекари от различни специалности: медицински онколог, гастроентеролог, патолог, специалист по образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент по отделно, съобразено с локализацията на неговото заболяване, стадия, придружаващите заболявания и очаквания терапевтичен отговор. Подходът към всеки пациент е индивидуален според конкретното заболяване, неговите очаквания и възможностите на медицината. Не при всички пациенти е правилно да се подходи с хирургична намеса като първи метод на лечение. Част от пациентите са подходящи за химио или лъчетерапия преди операцията, при други директно се пристъпва към операция. Индивидуализираният подход при лечението е от изключително значение за постигане на оптимални резултати, максимална продължителност и добро качество на живот.

-И в заключение какво бихте посветвали хората?

-Балансът между здравословното хранене, корекцията на наднорменото тегло и правилния модел за профилактика и скрининг е от съществено значение за подобряване на прогнозата дори при вече диагностицирано заболяване. Съветвам всички пациенти да се обърнат към гастроентеролог за съвет кога е най-подходящото време за тях да започнат профилактични прегледи както и никога да не отлагат във времето посещението при лекар, дори и при на пръв поглед нетолкова притеснителни симптоми. Както видяхме, 25 минути, колкото трае средно една колоноскопия, извършена навреме, може да даде спокоен и пълноценен живот на вас и вашите близки.