Онлайн приложения помагат на пациента при недостиг на лекарства, за първа помощ при изгаряния и рехабилитация след ортопедични операции

Проф. Иво Петров: Лекарите и IT индустрията сме готови за дигиталното здравеопазване, очакваме инициатива от институциите

Проф. Иво Петров

Дигитални решения и пациентски проекти бяха един от фокусите на форума „Алманах на иновациите в здравния сектор през 2019 г.“, организиран от в. „Капитал“ с генералното партньорство на фармацевтичната компания „Пфайзер“ и в сътрудничество с Health PR. Той цели да покаже всички иновативни проекти, които се състезаваха в конкурса в рамките на годишната конференция „Иновации в здравния сектор“ през есента на 2019г.

„Стана традиция да се уважават хората, които въвеждат иновации. Това са не просто изобретения, а изобретения, въведени в практиката. В здравеопазването това са иновации в услуга на човека и на медицината. Иновацията дигитално здравеопазване все още не се е случила в България, а тя е в услуга първо на пациентите“, каза проф. Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“, модератор на панела. Той каза още:

-Модерно е да гледаме това, което вече е направено в Европа. Напоследък обаче имаме „първи лястовици“ – хора, които осъществяват в България неща, които още не са се случили в Европа и това трябва да се стимулира. Трябва да има стратегия за дигиталното здравеопазване, но такава още няма. Дигиталното здравеопазване не е самоцел, то трябва да бъде осъществено и прилагано в България, за да бъде в услуга на здравната система. В европейските стратегии на първо място пише, че дигиталното здравеопазване е обърнато към гражданите. И така трябва да бъде. Гражданите, първо давайки кредит на институциите да въведат дигиталното здравеопазване, позволяват те да извлекат най-добрите изводи, така че после гражданите да получат най-съвременното решение. По този начин ще получаваме най-точното, индивидуализирано лечение на конкретните пациенти. В България все още продължаваме да екстрапулираме данни от Америка и от Европа, защото ние нямаме достатъчно събрани данни за много заболявания. Един от най-големите регистри – Шведският регистър за сърдечносъдовите заболявания, дава изключително много информация, само защото е базиран на електронното пациентско досие. Такъв проект имаме у нас от 10 г., но с него не се е случило нищо. Имаме какво да правим – да изграждаме инфраструктура, да обучаваме, да въвеждаме. Пред институциите няколко пъти казвам, че ние – медицинският и IT секторът, сме готови. Изисква се желание, подкрепа и финансиране.
„Ако всеки отделя по един лев месечно, могат да се направят много значими неща. Това доказваме с инициативата Фонд "Млад лекар" на Столичната лекарска колегия. Бъдещето е на младите хора и ние трябва да правим така, че те да остават в България. Битува мнението, че младите лекари заминават заради по-големи заплати. Това не е точно така. За тях е много важна базата за обучение – ръководителите на отделните клиники, които да им отделят внимание, да ги квалифицират. Добрият специалист е добре реализиран и в България, включително финансово. Това става след 10-15 години“, подчерта д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ "Пирогов", председател на Столичната колегия на БЛС.

В нея членуват 9400 лекари и всеки отделя по 1 лев месечно за формирането на фонд в помощ на младите лекари. Целта е да се изпращат на обучение във водещи клиники у нас и по света. Сключени са договори с университетски центрове и лечебни заведения в Швейцария и Турция, предстои с Израел. Фондът покрива разходите по транспорт, престой, храна, такса за курса. През 2019 г. са изпратени 30 лекари от София. Детски хирург заминал на специализация в Берн, Швейцария, а ръководителят му там звъннал след 10 дни с отлична оценка за него. Завърнал се с апарат за биопсия на дебело черво на новородени, подарък от клиниката. До момента нямало такъв у нас, старата технология е много травматична. От Бернския университет дошли 3-ма лекари на обучение у нас, а досега има 28 молби на кандидати оттам да се обучават в България.

Повечето наши млади лекари са поканени за втори път в клиниките, където са обучавани. На един от такъв хирург първия път в клиника в Барселона за 30 дни му дали да направи 24 операции, по думите на д-р Меджидиев.

До момента във фонда са събрани около 90 000 лв., очертават се още около 100 000 лв. до края на годината, а това значи още 50-60 млади лекари да заминат на обучение във водещи клиники. Д-р Меджидиев призова от болниците да се подават кандидати. „Много ще се радвам към усилията да се включат от МЗ, известни бизнесмени и други хора с възможности. Щом ние с по един лев месечно успяхме да пратим 60 души на специализация, какво остава за хората с възможности. В ЕС границите са отворени и това, че един наш лекар работи в Германия, не означава, че го губим – той е полезен навсякъде. Имаме колеги, които работят по няколко месеца в различни европейски страни“, допълни той.

Росен Димитров от Български клъстър за иновации и дигитални решения в здравеопазването допълни, че от страна на организацията работят за обучение на младите лекари по дигитализация и предприемачество в здравеопазването. През март стартира втори семестър на свободно избираема подготовка съвместно с Медицинския университет – София с цел да се развият такива умения у младите. Проектите с иновации, представени в алманаха, са осъществени само поради това, че все още има лекари предприемачи у нас.

Мобилно приложение с практическа насоченост за първа помощ при изгаряния представи екипът на проф. Мая Аргирова, началник на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия в УМБАЛСМ "Пирогов". Продуктът е насочен към широката общественост, както и към общопрактикуващи лекари и други работещи в извънболничната помощ.

Правилното оказана първа помощ при изгаряне е изключително важна, защото може да минимизира тъканните увреди и да се избегнат нежеланите белези, обясни д-р Мартин Мартинов от клиниката. Между 50 и 80% от всички пациенти с изгаряне не получават адекватна първа помощ, или не получават изобщо първа помощ. По 17 000 търсения на секунда в гугъл по света са свързани с медицинска помощ, но остава въпросът с достоверната информация и адекватните съвети.

Приложението е първото, направено изцяло от лекари, без програмисти, и работи от 30 април 2019 г., каза още той. Налично е за смартфони под операционната система Android. Съдържа указания стъпка по стъпка какво да се прави при различните видове изгаряния с онагледяване, докато пациентът постъпи в болница.

Първата платформа за недостиг на лекарства у нас представи Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства /БАРПТЛ/ - създадена заедно с Федерация „Български пациентски форум“ и работи повече от година.

„Тествахме платформата на тяхна конференция и обучихме представителите на пациентската организация как се работи с нея“, обясни Маринкова. Лесно е да се използва, тъй като се въвеждат само името на липсващото лекарство, от кое населено място е сигналът и телефон за обратна връзка с подаващия сигнала. „Основната ни цел беше да установим реалните проблеми на пациентите във връзка с недостига на лекарства. Още първия ден получихме над 100 сигнала в рамките на 2 часа“, сподели Маринкова.

От 2014 до 2019 г. 1748 лекарства са изтеглени от българския пазар, като за 2019 г. са 236 срещу 15 издадени нови разрешителни. „Пейзажът е негостоприемен, меко казано. Нашите данни са на база 818 постъпили сигнала, като от тях 70% са от пациенти, 10% са от роднини на пациенти, има от родители като отделна категория, защото обслужването на деца е приоритетно за нас, има сигнали от лекари, аптеки, от здравната каса“, обясни тя.. В 93% от случаите продуктите са лекарства, около 3% са за хранителни добавки, 1% са медицински изделия. В 99% от случаите е установена обратна връзка до решаване на сигнала и приключване на случая, останалите са невалидни, грешки и т.н. В 32% от случаите лекарствата са били налични – т.е. откриват се не в първата аптека, но в много други в същото населено място. В 19% от сигналите обаче става дума за лекарства с трайно преустановен внос – повече няма да са налични в България. При 16% причината е временно преустановен внос. За 15% от сигналите се оказва, че лекарствата са нерегистрирани у нас. Производствените проблеми са причина за недостиг в 11% от случаите. 

От БАРПТЛ разказаха конкретно за някои сигнали от пациенти. Първият сигнал за липсата на лекарство за рак на млечната жлеза с активна съставка тамоксифен от 10 мг е постъпил на 12 февруари т.г. „Тогава все още имаше остатъчни количества, но на следващия ден вече нямаше. Оказа се, че един от членовете на БАРПТЛ има разрешително за паралелен внос на това лекарство, издадено в миналото. Партидата беше освободена и сигналите бяха удовлетворени. Разрешителното е валидно и благодарение на него може да се реагира и в момента. Ако трябваше да се издава ново, би отнело може би 90 дни. Апелираме бързият паралелен внос да бъде регламентиран, а не да се разчита на случайността, както в този сложен и важен казус“, разказа Боряна Маринкова. 

Във втория случай става дума за лекарство за имуносупресия, което липсва у нас от 2018 г., но се открива възможност да бъде внесено от съседна държава. То вече е внесено, но и до момента среща административни пречки по регистрацията на цената. Казусът остава нерешен от 14 март 2019 г. въпреки разрешеният от ИАЛ и направен паралелен внос.

„Изводите ни са, че недостигът на лекарства у нас се дължи на факта, че България не е атрактивна за навлизане на нови продукти, в много голяма степен не е атрактивна и за оставане на досега регистрирани продукти поради финансови причини. От друга страна, има забавяне и неефективност, когато трябва да бъдат разрешавани конкретни казуси“, обобщи Маринкова. През тази година БАРПТЛ председателства Българската организация за верификация на лекарствата /БОВЛ/. „Няма по-добър момент България да се отвори за бърза паралелвна дистрибуция или внос от този, в който има система за защита на пациентите от фалшиви лекарства, която действа в цяла Европа. Паралелната дистрибуция засяга ЕС, където всички държавни работят по сходни регулаторни механизми. В този момент можем да приемаме европейския пазар за напълно сигурен и безопасен и нашите апели към законодателите е да бъдем чути и да бъдат регламентирани възможности за бързи доставки при недостиг чрез паралелна дистрибуция“, каза още Маринкова.

Как работят онлайн холтерите, или как може човек да си осигури денонощно онлайн проследяване на сърдечните функции, показа Ивайло Дачов от „CheckPoint Cardio“. „Говоря за високата дефиниция на дигиталното здравеопазване – когато „болницата отива при пациента“, а не той в болницата. Разбира се, при проблем той отива в болницата“, обясни Ивайло Дачов, един от основателите на „Чекпойнт кардио“.

Системата представлява първият в света индивидуален преносим персонален физиологичен монитор. Тя е резултат от 6-годишни усилия на български учени и инженери и вече се включва в практиката на големи болници в Европа и Азия.

За 6 г. от старта на системата до октомври 2019 г. са проследени над 37 000 души у нас.

В реално време се анализират 12 канала ЕКГ, пулс, насищане с кислород, кръвно налягане, температура, GPS позициониране. Устройството е с тегло 150 г и към него има телефон за предаване на данните. За пациента е предвиден паник бутон и при проблем той може да се свърже веднага с центъра и с дежурния наблюдаващ кардиолог. Включени са около 20 водещи болници у нас, а в края на 2019 г. е спечелена и обществена поръчка за диагностично-консултативни центрове в Букурещ, Румъния.

Онлайн платформа помага и в рехабилитацията на пациенти след ортопедични операции. Системата се нарича „Плей Реха“ и предоставя на пациентите професионална и лесно достъпна рехабилитация у дома. Тя бе представена от д-р Марин Бенкин, началник на отделението по артроскопска хирургия в МБАЛ „Сердика“. „Платформата обединява пациента, лекуващия му лекар и рехабилитатора. Процесът на възстановяване е по-бърз, по-ефективен и по-лесен чрез съвременните технологии“, обясни д-р Бенкин. Лекарят пък може да проследява постоянно състоянието на пациента, непрекъснат достъп и възможност за въпроси и консултации имат и пациентите.

Рехабилитационните програми се предоставят на пациента чрез плейлисти с видеоклипове. Целта е пациентът да може да провежда необходимите за него упражнения в домашни условия. Рехабилитацията, финансирана от здравната каса, е в рамките на 10 процедури, които са крайно недостатъчни.

В последните години се оказа, че с амниотичната мембрана е една от големите иновации в реконструктивната офталмология, каза доц. Яна Манолова от екипа на проф. д-р Христина Групчева, ръководител на Катедрата по очни болести и зрителни науки в МУ – Варна, управител на СБОБАЛ – Варна. Преди няколко години екипът създава трансплантат „Алоам“ – човешка амниотична мембрана в индикаторна среда за приложение върху предната очна повърхност, който се използва при трансплантация на очна роговица.

Боряна Маринкова

През 2019 г. екипът от Варна създава и уникалния продукт „Алохил“ – алогенни епителни клетки върху амниотична мембрана за форсиране на регенерацията на предната очна повърхност. До момента е спасено зрението на над 3000 пациенти.