Астмата води до животозастрашаващи пристъпи, когато заболяването не е в контрол

Проведеният семинар за журналисти на тема „Да сведем до 0 астматичните пристъпи“, цели да се повиши обществената информираност относно заболяването и животозастрашаващите пристъпи вследствие на лошия контрол на болестта. Той е част от глобална инициатива AsthmaZero (Да сведем до 0 астматичните пристъпи), зад която в България се обединяват Българското Дружество по белодробни болести и Дружеството по алергология с подкрепата на фармацевтична компания АстраЗенека.

По време на него доц. Ваня Юрукова, специалист по пневмология и фтизиатрия и зам. изпълнителен директор на столичната Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни болести „Св. София“, заяви, че астмата остава един от световните здравни проблеми, който води до животозастрашаващи пристъпи, когато заболяването не е в контрол. Тя съобщи още:

-Астмата е хронично, възпалително заболяване на белия дроб, при което се наблюдава оток и стесняване на дихателните пътища, от спазъм на гладката мускулатура и отделяне на повече слуз. Това затруднява дишането. Характерните симптоми на астмата са задух, стягане в областта на гърдите, пристъпи на кашлица, хрипове. Вариабилността им означава, че пациентите имат светли периоди на облекчение и и такива на внезапни обостряния. Обикновено те са хора в активна възраст и влошаването на заболяването намалява тяхната работоспособност и качеството им на живот. Сред рисковите фактори освен генетичната предиспозиция са - инфекциите на горните дихателни пътища (недостатъчно или неправилно лекувани водят до астма), тютюнев дим, студен въздух, домашен прах, стрес и др.

Статистиката показва, че на всеки 5 минути пациент с астматичен пристъп посещава спешен център в Европа. А на всяка минута се продават 11 инхалатора с бронходилатиращ медикамент. Астмата е и най-честото заболяване в детска възраст. То е третото по честота след ССЗ и неопластичните заболявания.

Астмата е хронична болест, която ефективно може да се контролира, но не и дефинитивно излекува, със съвременните медикаменти, достъпни за българските пациенти, които са близо 9% от населението. В същото време обаче европейско проучване показва, че близо 45% от астматиците нямат добър контрол на заболяването. Близо 84% от тях считат, че астмата е под контрол, 70% пък не смятат заболяването за сериозно, а около 29% смятат за най-значим симптом - задуха.

Основният извод е, че контрола е лош на всички нива вкл. и у нас. И астмата не трябва да се неглижира особено в детска възраст, тъй като тя не отшумява с пубертета, а с течение на времето може да премине дори в ХОББ.

Смъртните случаи вследствие на астмата са сериозен проблем като повечето от тях са предотвратими при правилен терапевтичен подход и спазване на поддържащата терапия с контролиращ противовъзпалителен медикамент, но предписан от пулмолог. Основните причини са подценяване хроничния характер на заболяването, не придържане към предписаното лечение, особено след отзвучаване на симптомите, както и прекомерната употреба на облекчаващ медикамент вместо поддържащото лечение.

Проблемът е, че пациентите използват облекчаващи бронходилатиращи медикаменти, разширяват почти мигновено дихателните пътища, които им дават „лъжливо“ усещане за контрол на астмата, без да я лекуват т. е. без ефект върху възпалението.На всички пациенти с астма, използващи повече от препоръчителната за година бройка инхалатори за облекчаване на симптомите, е наложително да се преразгледа терапевтичния план от специалист независимо от тежестта на астмата. В противен случай заболяването прогресира, настъпват необратими промени в дихателните пътища и пациентите са изложени на сериозен риск от тежки астматични пристъпи и дори смърт.

Защото е категорично доказано, че всички противовъзпалителни медикаменти – поддържащите терапии увеличават продължителността на живота с 21% и намаляват значително рисковете за летален изход.

В края на форума Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека България, изрази активната позиция на компанията за инициирането на кампании, които целят повишаването на информираността и здравната култура на обществото относно социално значими заболявания. По думите и подобряване качеството на живот на пациентите с астма и същевременно намаляване на усложненията, свързани със заболяването е кауза, зад която застават и за която ще работят заедно със здравните професионалисти и институциите в България.

Стана ясно, че предстои създаване на регистър за астмата, в зависимост от състоянието и – лека, средна, тежка форма.

Ползите от него са много – от оценка на медикаментите дали имат добър терапевтичен отговор до решение дали те трябва да останат в реимбурсната листа на НЗОК.