Йордан Марков: Радва ме, че ме сравняват с Веселин Маринов

Аз съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна, шлагерна мелодия, твърди певецът

Йордан Марков е една от младите надежди на българската поп сцена. Роден е преди 24 години в Силистра, завършил е Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Стефка Оникян – поп и джаз пеене. Вече има реализиран един албум – „Живот на кръстопът“, в създаването на който са участвали творци като Тончо Русев, Стефан Димитров, Евтим Евтимов. Йордан Марков е печелил музикални конкурси в Русия, Казахстан, Беларус и други страни, а у нас три пъти е носител на наградата на публиката от „Пирин фолк“. Тази година пътува и изнася концерти с „Тоника Домини“ – Ева Найденова, Виолета и Красимир Гюлмезови.

-Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?

-Родом съм от Силистра – един малък, далечен, но много красив град. Моята кариера започна от детска вокална група и то с фалстарт, като всъщност първия път просто не излязох на сцената. Няколко пъти обявиха моето име, но аз бях много малък, само на 5 години, притесних се и не излязох, но след този случай вече не мога да сляза от сцената. През годините на моето израстване, житейско и професионално, съм участвал на редица големи международни конкурси както у нас, така и в чужбина. Носител съм на най-големите отличия на конкурси в България, Казахстан, Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия, Македония и други.

-Първият ви албум - „Живот на кръстопът“, вече е факт. Трудно ли беше издаването му?

-Да, костваше ми много години труд, доказване, учение, пренебрежение, обиди, но важното е, че е факт. Лесно няма никъде. Всяко нещо в живота трябва да го изстрадаш, да се пребориш за него, иначе просто няма смисъл. Винаги съм твърдял, че всичко в живота идва и се случва, точно когато му дойде времето! Нито по-рано, нито по-късно. И случайни неща няма.

Един щастлив човек 
- Много известни творци участват в албума ви. Как ги „навихте“ да пишат за вас?

-Те сами ме избраха! Аз за пореден път ще кажа, че съм просто един щастлив човек. Не само, защото до мен са моето семейство, приятели, но в годините на моето развитие имах и имам възможността да работя с най-големите професионалисти в този естрадно-шлагерен стил – композитори, поети и аранжори. Колоси като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Александър Петров, Мариета Ангелова, Иван Тенев, Валентин Пензов, от младите Мартин Антонов и други. Част от песните имаха и своето представяне на легендарните конкурси в България като „Бургас и морето“, „Пирин фолк“, „Златен Кестен“, „София пее“, „Пролетен радио конкурс“ на БНР и др. Три години подред съм носител на една от най-големите награди за един артист изпълнител, а имено „Награда на публиката“ от фестивала „Пирин фолк“ в Сандански. Така започнаха да се подреждат нещата и да се запълва албумът.

-Млад човек, а вече на кръстопът. Коя посока избирате?

-Винаги и само напред! Хората са казали: „Не питай старило, питай патило“, така и на мене, вървейки по моя път, борейки се с културното състояние в България в момента, ми е изключително трудно и винаги има много обиди. Виждате каква музика и стилове се толерират в момента у нас и по медиите и за пореден път ще кажа, че аз съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна, шлагерна мелодия, с поетичните стихове, в които всеки може да открие себе си. Но и сам воинът е воин. Аз съм твърде млад и вярвам, че колелото се върти и отново ще дойдат добри мигове за българската стойностна музика и култура.

Уча се от професионалистите 
-Наричат ви „новия Веселин Маринов“. Това ядосва ли ви, или ви радва? А той казвал ли ви е какво мисли по въпроса?

-Това се създаде от медиите, за да има някакъв скандал, интрига и да е интересно. Работим с едни и същи автори, които не могат да избягат от себе си, защото имат свой почерк. Ни най-малко може да ме ядосва. Дори точно обратното, може само да ме радва това, че ме сравняват с един от най-успелите изпълнители, който и до ден днешен обикаля цяла България всяка година със своите песни и концерти. Не знам той какво мисли. Не сме коментирали.

-Изнасяте концерти с „Тоника Домини“ (Ева Найденова, Вили и Краси Гюлмезови). Как се срещнахте и се харесахте? На какво се учите от опитните артисти?

-Да, тази година пътуваме из страната заедно с тези огромни професионалисти на едно голямо турне „Любов и приятелство“. Миналата година се засякохме на няколко общински мероприятия в различни градове на България и усетихме как моята музика и тяхната се преплитат много добре и публиката реагира положително, така и дойде идеята от моя страна да сме заедно – предложих, а те се съгласиха с радост. Реализирахме вече около 20 концерта в страната и продължаваме. Уча се на този огромен професионализъм, който носят в себе си, точност, коректност, много разкази от миналото. Имаме едни и същи ценности, морал, традиции, принципи, затова си и паснахме и нещата се получават с лекота. Ние пътуваме с много голям технически екип, с балет.

-Защо нарекохте концертите си „Любов и приятелство“?
-Хората имат потребност от тази музика, залите са пълни. Озаглавихме го „Любов и приятелство“, защото освен здравето, следващите най-важни неща в живота за нас са любовта и приятелството, за това се пее и в нашите песни. Предстоят ни концерти на 3 октомври от 19 часа в „Дом на културата“ в Сандански, на 4 октомври от 19 часа в НЧ „Братя Миладинови“ в Петрич и други – продължаваме!

-Имате ли песен, за която можете да кажете, че е ваша визитна картичка?

-Да, имам такава! Тя се казва „Шапка ти свалям, любов“. Това е първата песен, която направихме заедно с най-големия тандем на България по музика на Тончо Русев, стихове на Евтим Евтимов и по аранжимент на Пламен Велинов. С тази песен се явихме на 20-ото юбилейно издание на фестивала „Пирин фолк“ в Сандански през 2012 г. и спечелихме награда на публиката и на телевизионните зрители. Така съм усетил по моите участия, концерти и в разговори с публиката и хората след концертите, че тази песен най-много се откроява от всички останали и е като моя визитна картичка.

Не бих участвал в риалити

 -Изглеждате твърде благоприлично на фона на раздърпаните ви колеги рапъри. Има ли място в днешно време за мелодичните шлагерни песни?

-Винаги съм твърдял, че за всяка музика си има слушатели и нямам против нито един стил или изпълнител. Лошото е, че младите хора и децата попиват това поведение и го приемат за правилно, защото музиката и изкуството като цяло възпитават. Пак казвам, че вярвам, че колелото ще се завърти и ще дойдат добри мигове отново. Определено има и място за мелодичната, шлагерна мелодия, щом продължаваме с концертите, участията. Залите се пълнят. Хората си спомнят за тази музика със сълзи на очи, защото са израснали с нея, женили са се, празнували са рождени дни, юбилеи и какво ли още не.

-Бихте ли участвали в музикален или друг телевизионен риалити формат?

-Твърдо, не! За мен тези формати, които не спират да вървят тук от 10 години, са изключително вредни. Поне в България те не се провеждат, за да помогнат на младите изпълнители, а за печелене на пари. Внушават на изпълнителите и участниците една фалшива реалност, която приключва със завършването на формата. Както са изгрели, така са и залезли, със същата скорост. Но в крайна сметка, всеки сам избира пътя, по който да върви, и никой никого насила не кара. Докато има риба, ще има и рибари.

-Какво мислите за славата за един ден?

-Не ме вълнува, далеч съм от нея. Човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, кой му е помогнал и че животът е един кръговрат и днес може да си горе, но утре е много възможно да си долу.

-Пеете само на български, отказали сте да учите в Московската консерватория и сте завършили българската. Не ви ли изкушават и изяви в чужбина?

-Имах възможността да замина, но аз отказах, защото искам да съм си в България и да изпълнявам българска музика, в която всеки може да се открие. Било то в една бърза весела любовна песен, в песен за приятелството или за някоя раздяла - любовна или житейска. Кандидатствах в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, приеха ме на 4-то място по успех и миналата година завърших магистърската си степен в класа на проф. д-р Стефка Оникян. Изяви в чужбина имам, но те са единични. В средата на август участвах в музикален проект „С песните на Раймонд Паулс“. Един от най-големите композитори на бившите съветски републики, човек, писал за Алла Пугачова, Филип Киркоров, Лайма Вайкуле и много други. Песни по негова музика са „Миллион алых роз“, „Листья желтые“ и други. Реализираха се два концерта в Рига, Латвия, с оркестъра на Латвийското национално радио. Беше чудесно, заредих се с толкова голям професионализъм от всичко, защото там културата е на изключително високо ниво и срещу тях да тичаме, не можем да ги настигнем.

Ще дойде ден да намеря моето момиче

-Пеете от дете, отдаден сте на музиката. А любовта има ли място в живота ви?

-Има, разбира се! В моя живот, поне досега, всички щастливи влакове, които минаха оттук, все бяха транзитни. Но аз не съм спрял да вярвам и да се надявам, че ще дойде ден, в който ще намеря моето момиче. Онова, което ще заслужава цялата ми любов и цялата ми обич, и с което аз ще съм щастлив, когато тя се събужда до мен всяка сутрин. А дотогава имам любовта на публиката.

-Ако намерите свободно време, как го запълвате? Да ви напомня, че се запознахме на една писта за картинг...

-Свободно време вече все по-рядко и по-рядко намирам...
Аз, чрез моята фирма съм продуцент и организатор на всички тези концерти, турнета, песни, албуми, клипове и т.н., което изисква страшно много време, пътуване и жертви. Не се оплаквам – ни най-малко! Смея да твърдя, че това са моите осъществени детски мечти. Слава Богу, обожавам да пътувам и имам възможност да го съчетавам с професионалните си ангажименти. Тогава бях отделил малко време преди мое поредно пътуване за среща с един приятел, а то ето, че както твърдя, няма нищо случайно и се запознахме. И се получи едно чудесно интервю! За финал искам да кажа на младите хора да се борят, да следват мечтите си и онова, което ги прави щастливи! Да не се отказват, въпреки трудностите, които са безброй по пътя. Няма как без тях. Иначе няма да е интересно и сладко, когато се обърнеш назад и видиш благодарността в очите на хората, че си направил техния обикновен ден празник. Просто трябва да се изпита...

Слава РАДОСЛАВОВА

В."Жълт Труд"