Българска технология става основа за дигиталната трансформация в здравеопазването в ЕС

Чек Пойнт Кардио бе представена в Европейския парламент

Набиращата все по-голяма популярност система за онлайн наблюдение на сърдечната дейност на пациенти в реално време Чек Пойнт Кардио става част от дигиталната трансформация в здравеопазването в Европейския съюз.

Българската технология беше представена като пример за най-добра практика на проведената в Европейския парламент конференция за дигитално  здравеопазване. Тя е една от иновациите, които са напът да залегнат в бъдещото европейско здравеопазване.

Под председателството на евродепутата Андрей Ковачев и със специалното участие на еврокомисаря по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, на една маса седнаха представителите на ЕК, на пациентски организации и на дигиталната индустрия в сектора, за да планират бъдещето на електронното здравеопазване.

Чек Пойнт Кардио се разработва у нас от 2010 година и е система за дистанционно следене на сърдечната дейност. Пациентът закрепя към гърдите си устройство, което чрез мобилната мрежа предава данни за него към специализиран телемедицински център. Там тези данни (ЕКГ, пулс, дишане, кръвно налягане и местоположение на пациента) се следят от лекари и медицински сестри денонощно. Информацията може да послужи за профилактика, за определяне на необходимото лечение, както и за бърза реакция при криза, при преместване на пациентите от интензивно отделение. Системата е достъпна за общопрактикуващите лекари, но и за частни лица, които желаят да бъдат наблюдавани чрез нея.

Технологиите, подобни на Чек Пойнт Кардио, са изцяло в посоката на бъдещото европейско

здравеопазване. Старият континент има най-голяма нужда от дистанционна диагностика и грижа, поради застаряващото население и ръста на хроничните заболявания.

 „Държави като Естония, Финландия и Хърватия, вече въвеждат цялостна промяна в здравните си системи“, каза Тапани Пиха , отговорник за трансграничното електронно здравеопазване в ЕК. Те започват да инвестират в превантивен модел ва здравеопазване, базиран върху масирано наблюдение на населението и създаване на бази данни, които да се анализират и да се изграждат прогностични модели.

22 от 28-те държави от ЕС вече работят по подобни проекти, включително България.

Общо мнение е, че дигиталната трансформация на здравето изисква пациентът да застане в центъра на инвестициите, а не медицинското заведение.