Неблагоприятните преживявания в детството водят до рисково за здравето поведение в зряла възраст

Това сочат данните на актуално двугодишно проучване на д-р Румяна Динолова от НЦОЗА. Изследването доказва наличие на връзка между различните видове неблагополучия във възрастта до 18 г. и пушенето, употребата на алкохол, рисковото сексуално поведение и затлъстяването в зрялата възраст на човека. Подобно проучване се прави за първи път в България. То обхваща 600 студенти по медицина и помагащи професии (социални дейности, здравен мениджмънт, логопедия, специалисти по здравни грижи, психология) от шест български университета.

Неблагополучията могат да засягат детето пряко (насилие или пренебрегване) или косвено – чрез средата, в която то живее (домашно насилие, психическо заболяване на родителите или злоупотреба с различни вещества, лишен от свобода член на семейството, бедност; тормоз от връстници и насилие в общността).

Насилието и пренебрегването в детството са широко разпространени, сочат данните от проучването. 40,9% от анкетираните са преживели емоционално насилие, 28% – физическо, а 11,3% – сексуално насилие. 9,3% от участниците в изследването споделят, че са били физически пренебрегвани в детството си. Най-често срещаните видове дисфункция в семейството са домашното насилие и развод/раздяла на родителите.

Проучването доказва, че физическото насилие в детството увеличава с 3,6 пъти риска от тютюнопушене в зряла възраст. То е свързано и с риск от ранно начало на сексуалния живот, който нараства с 3,7 пъти. Физическото насилие в детството увеличава двойно риска от множество сексуални партньори и 1,7 пъти този от злоупотреба с алкохол.

Емоционалното насилие повишава риска от пропушване в ранна възраст 3 пъти, 2 пъти риска от ранна сексуална активност, 2 пъти риска от множество сексуални партньори и 1,7 пъти риска от злоупотреба с алкохол. Преживяното в детството сексуално насилие увеличава риска за ранна сексуална активност и вероятността за множество сексуални партньори два пъти и половина, както и 5 пъти риска от затлъстяване.

Неблагополучията в детството често се преживяват в комбинация, а натрупването на повече неблагоприятни преживявания (различни видове) повишава значително потенциалните здравословни рискове.

Според СЗО 70% от случаите на ранна смърт сред хората в зряла възраст се дължат в голяма степен на типа поведение, формирано по време на съзряването (WHO, 2002). Възрастта 10–19 г. е периодът на съзряването, на прехода от детство към зряла възраст. Той се счита за най-важният възрастов период в развитието на всеки човек, защото тогава се извършват физически, психологически, емоционални и социални промени, които са изключително съществени за бъдещето здраве и развитие.

Редица от поведенията, усвоени в този период, са от решаващо значение за здравето, като секс без предпазни средства, употреба на психоактивни вещества, нездравословни навици на хранене. Те могат да улеснят предаването на ХИВ и ППИ, да доведат до нежелана бременност, пристрастяване и зависимост и до развитието на хронични незаразни заболявания, свързани с храненето.

През последните години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни са констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното сексуално поведение.

·                    Половината от младите хора в България започват полов живот на 16-годишна възраст, като 35% от тях не са използвали презерватив при първия си полов акт;

·                    Въпреки тенденциите за намаляване, честотата на ранната бременност (до 19 г.) и броят на абортите във възрастта 15-19 години остават високи (данни на НЦОЗА);

·                    Броят на младите хора, инфектирани с ХИВ, също е сравнително висок – 34% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивни лица са на възраст от 20 до 29 години (данни на МЗ), независимо че и тук се наблюдава тенденция за намаляване на относителния дял лица в тази възраст от 55% през 2011 г. на 34% през 2016 и 2017 г.

·                    Запазва се тенденцията на висока употреба на алкохол (86% от българските ученици на 16 г. са опитали някакъв алкохол поне веднъж в живота (ESPAD 2015);

·                    59% от 16-годишните ученици са пили алкохол поне веднъж през последния месец (ESPAD 2015);

·                    88% от българските младежи съобщават, че достъпът до алкохол е сравнително лесен (ESPAD 2015).

·                    Употребата на някакви наркотици поне веднъж в живота сред учениците в Европа остава на високи нива, като 10 страни, сред които и нашата, отчитат нива, по-високи от 25%. В България това са 30% от учениците;

·                    27% от българските ученици са употребили канабис поне веднъж в живота. 7% от учениците в Европа и 12% от българските са употребили канабис поне веднъж през последните 30 дни. В периода 1995-2015 г. употребата на канабис в Европа и у нас нараства;

·                    Трима от всеки десет младежи считат, че канабисът е леснодостъпен. Усещането за достъпността на другите наркотици е сравнително ниско: екстази (12%), кокаин (11%), амфетамин (9%), метамфетамин (7%) и крек (8%).

Изключително важно е да се повлияе върху формирането на адекватни нагласи и поведение, защото начинът на живот и навиците, които се създават в периода на съзряването, имат дълбоко отражение върху бъдещото здраве и развитие.

Младите хора трябва да имат достъп до здравно образование, подходящи здравни услуги, надеждни и достъпни стоки (контрацептиви, презервативи, игли и спринцовки и др.). Здравното образование намалява вероятността от въвличане в делинквентно поведение; отлага възрастта на употреба на алкохол, цигари и наркотици; намалява високорисковите сексуални поведения, свързани с риск от бременност, ППИ или ХИВ; предпазва от отхвърляне и лошо отношение от връстниците; учи на контрол над гнева; намалява емоционалните разстройства; увеличава самооценката; повишава успеха в училище.