Ракът
на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен. При
най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1%. В някои случаи, при
напреднала възраст, пациентът може да остане под активно наблюдение, ако тумора
не нараства и не метастазира в лимфните възли. Тези факти станаха ясни по време
на научен интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в
диагнозата, лечението и проследяването“, който се проведе в София.
Научният форум беше организиран от Българското Сдружение Тиреоидея и
Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към
Медицинския университет в София. Освен специалисти в областта на
ендокринологията, в него участваха и специалисти по патология, нуклеарна
медицина, хирургия, както и лекари, ангажирани с лечението и проследяването на
пациентите с рак на щитовидната жлеза.
По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света.
По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света.
„Ракът на щитовидната жлеза е най-често
срещаният ендокринен карцином. В около 90% от случаите той е с добра прогноза, за
разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха,
посочи проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни
костни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”. Засяга по-често жените, както
при всички заболявания на щитовидната жлеза, допълни специалистът.
Проф. Ковачева увери, че достиженията на
медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да
забременее, износи и роди здраво дете. В този случаи функцията на жлезата се
замества с таблетки.
„Съществуват четири вида карциноми на
щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи.
По-рядък е фоликуларния – 10 - 15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният
карцином – около 1%, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича
безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в
щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в
гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ
“Акад. Иван Пенчев”.
„Медицинската наука вече познава не само
оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза,
включително и на тироидния карцином и
неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи
на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран
ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не
е намерила приложение при щитовидната жлеза”,каза проф.Здравко Каменов,
началник Клиника по ендокринология, Александровска болница и поясни, че към
неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява
операция или самият болен не иска да бъде опериран.
Щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит,
когато човек не приема достатъчно йод. Затова
трябва да се консумира йодирана сол. В България солта задължително се
йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, показват даннни от
проучвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология
в болница „Аджибадем – Токуда”. „От гледна точна на карцинома на щитовидната
жлеза, йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и
посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка,
психиката и физическото развитие, особено когато настъпи
по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя
в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия
месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото
количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако
бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се
развива, настъпва кретинизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар