От употребата на йодирана сол зависи интелигентността на нацията ни

Близо четиристотин хиляди българи са с намалена функция на щитовидната жлеза

Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза, стана ясно на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от МФ на СУ „Св. Климент Охридски” и с участието на лектори ендокринолози от Българското дружество по ендокринология (БДЕ). Събитието е част от проекта Euthyroid - най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза. 
Тази година се навършват 60 г., откакто у нас се провежда държавна политика за преодоляване на йодния дефицит, чрез йодиране на солта, с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този повод БДЕ стартира информационна кампания, целяща да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит. Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи, на възраст между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на случайно участие в  скрининг.
Кампанита цели също така да се отвоюва от здравната администрация платена от НЗОК амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания, защото когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец, посочи проф. Анна-Мария Борисова.

По думите на проф. Людмила Иванова от МФ на СУ „Св. Климент Охридски” и координатор на проекта EUthyroid за България, част от него проследява три кохортни проучвания майка – дете в държави с различен йоден прием. Това  са жени с различен йоден прием преди забременяване по време на бременността и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната честотата на говорна патология у поколението е по-висока. Освен това се проучва и връзката между йодният дефицит и повишена честота на Синдрома на дефицит на вниманието.

Специалистите бяха единодушни, че една от основните мисии на масовата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с адекватен йоден прием, съответно с нормален тиреоиден статус. Много от бременните жени, особено в големите градове употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от системна употреба на алтернативни видове сол е заради тяхното ниско съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, което може да възроди йодния дефицит в България. „Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която  да отговаря на приетите стандарти.

Данните от други проучвания са красноречиви – прекаленият прием на големи количества йод не е полезно. Прекалено многото йод увеличава риска от автоимунни заболявания, особено в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата.

--------

Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага сттарта на масова йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит  за  глобален здравен  проблем и да набележи стратегии за неговото решаване.