Книгата на
Салво Риина предизвика грандиозен скандал в Ботуша през април, когато се появи,
заради откровения разказ за най-търсеното от властите италианско семейство.
Синът на Кръстника описва годините в нелегалност, ареста на Capo dei capi,
както и моменти от своя престой в затвора, където попада с обвинение за връзки
с мафията. В книгата си Салво Риина разказва и за най-бруталните атентати срещу
висши магистрати в Италия, доживотните присъди на баща си и брат си от Коза
Ностра и какво всъщност е да носи фамилията Риина.
Книгата за
първи път излиза от границите на Италия и се превежда на български език, а
Анкор А Дженте е първото издателство, което се осмелява да я издаде, след
огромния скандал и бойкотирането на изданието от книжарници в Италия. Логичните
антимафиотски настроения не успяха да спрат интереса към единствената до
момента книга, написана от толкова близък на клана Корлеоне. Но както каза и
известният италиански журналист Бруно Веспа, също упрекван, че е разговарял за
изданието със Салво Риина „За да се борите с мафията, трябва да я познавате
добре”.
В книгата
за първи /и може би единствен/ път от сърцето на италианската организирана
престъпност излиза откровен разказ за това какво е да бъдеш отгледан от Звяра,
както наричат Тото Рина, какви съвети е дал на наследника си и как се е държал
по време на взривения с осем тона експлозив мост от летището към Палермо.
Тогава, на 23 май 1992г., е убит магистратът Джовани Фалконе, съпругата му и
трима охранители. Безкруполният атентат завинаги променя Италия, която побелява
от своеобразния протест с прострени бели чаршафи с надпис „Не на мафията” и
„Вие не сте ги убили. Пътят на техните идеи ще го извървим ние.” Същата вечер
Тото Риина е бил, както всеки път, у дома си и е гледал Новини, разказва в
книгата си Салво Риина. Той твърди, че по онова време не е подозирал, че баща
му може да стои зад атаката.
Синът на Тото Риина пише книгата след излизането си от затвора, където попада
през 2004г. за съпричастност към структурите на мафията и пране на пари. За
разлика от баща си, който и в момента лежи в затвор за над 100 убийства и
атентати, с най-висока степен на сигурност, при пълна изолация, Салво е
прекарал само 8 г. и 10 месеца от присъдата си зад решетките. Сега е живее в
Падуа – под полицейско наблюдение, с вечерен час и без право да напуска
пределите на града. Разказва, че е видял баща си за последен път преди 14
години, а емоцията от срещата в затвора, където отива с майка си, описва така:
„Гледах баща си мълчаливо. Беше друг човек, външно, както винаги – силен,
но отвътре беше някак различен. Това беше първият и последен път, когато го
видях да плаче. Тотò Риина никога не се е разкайвал за живота си, никога не е
имал нужда да ни иска извинение, защото винаги е знаел, че има подкрепата ни и
той подкрепя нас. Затова на връщане в самолета осъзнах, че онези сълзи бяха
сълзи от обич. Ако баща ми имаше силата да го изрече, онзи ден може би
щеше да каже: „Простете ми”. Онзи ден, гледайки ни в очите с уязвимост, каквато
дотогава не познавах, той беше разбрал, че е загубил най-ценното нещо в живота
си.”
Салво Риина
визира семейството си, обичта към което и до днес твърди, че е най-важният му
принцип, така, както го е учил баща му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар