Лекари и пациенти настояват за напълно безплатно лечение за всички пациенти с ХОББ и реимбурсиране на домашната кислородотерапия

ХОББ се контролира с подходящо лечение

По думите на доц. д-р Ваня Юрукова, Клиничен център по белодробни болести на СБАЛББ

”Св. София” ЕАД и член на УС на Българското дружество по белодробни болести, до 2025 г. ХОББ ще бъде третата водеща причина за смърт след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. ХОББ увеличава над 5 пъти рискът от инфаркт, чревни заболявания, туберкулоза, депресия и др.

ХОББ е заболяване, което ефективно може да бъде контролирано с подходящо лечение и пациентите да живеят нормален и активен живот. В последните години обаче нараства заболеваемостта и смъртността .Увеличава се и честотата на заболяването.

Симптомите, на които трябва да се обърне особено внимание са хронична кашлица (пристъпна, непостоянна), храчки, задух, дори и при минимални физически усилия.

У нас около 15% от населението над 40-годишна възраст е с ХОББ.

При 50% от пациентите в рискови групи – пушачи (настоящи, бивши и пасивни. 4 от 20 човека при тютюнопушене на 40 цигари дневно ще развият ХОББ), изложени на замърсен въздух (на открито - повишаване на вредностите, въглищен прах, дизелово гориво, промишлени прахове, химикали и др., както и в затворени помещения – непроветривни), чести дихателни инфекции и други, подложени на изследване, се поставя диагноза ХОББ. Но малка част от тях провеждат адекватно лечение.

Причините за незадоволителния контрол на заболяването са -неправилната инхалаторна техника,честа употреба на медикаменти, експозицията на тютюнев дим и алергени, липса на лечение с инхалаторни кортикостероиди, прием на лекарства по правилен начин и в правилна доза, но не се стига до добър контрол и т. н..

Д-р Диана Христова, специалист по клинична алергология, Клиника по клинична алергология към УМБАЛ “Александровска” ЕАД, подчерта социалната значимост на астмата, от която към момента страдат около 300 милиона души по света, а през 2025 г. броят им се очаква да нарасне със 100 милиона.

Тя подчерта, че астмата е най-често срещаното хронично заболяване в детска възраст.Честотата на заболеваемост е 2 към 1 в детството, като по-често астмата се наблюдава при момчетата. В пубертета се наблюдава изравняване, а при възрастните астмата засяга по-често жените.

Алергичен ринит е рисков фактор за развитие на астма. Той 3 кратно повишава риска. 40% от имащите алергичен ринит развиват астма.

Когато астмата е контролирана няма нощни и дневни симптоми, а ако не е контролирана 3-4 и повече симптома са налице.

През 2017 г. основните предизвикателства пред пулмолози, алерголози, и пациентите са:

-Намаляване на преждевременната смъртност свързана с хроничните респираторни заболявания (ХРЗ);

-Приемане и реализиране на Националната програма за ХРЗ, която да гарантира ранната им диагностика и адекватната превенция. Програмата е изготвена от работна група през 2014 година, но все още не е приета от ръководствата на три правителства т.е.отлежава в МЗ;

-Осигуряване на напълно безплатно лечение от НЗОК за всички пациенти с ХОББ. В момента лечението се доплаща от пациента-60% дават 1/4 от инвалидните си пенсии за него;

-Облекчаване и подобряване на достъпа до лечение на хората с тежка астма;

-Реимбурсиране на домашната кислородотерапия, която увеличава продължителността на живота, намаляват се разходите и честотата на хоспитализациите. Апаратите струват между 1-2 хил. лв., а консумативите 200 и повече лв. месечно;

-Превенция на хроничните белодробни заболявания чрез подобряване качеството на въздуха. България е най-мръсната столица в Европа;

-Намаляване на тютюнопушенето.

Диана Хаджиангелова, председател на АББА сподели, че хроничните белодробни заболявания са сред най-разпространените в цял свят, в това число в Европа и у нас и на практика засягат всички възрастови групи – факт, който предопределя и голямата им социална значимост. Тя подчерта необходимостта от създаването на електронен национален регистър на тези респираторни заболявания и подобряване достъпът до специалист.

Липсата на направления за хоспитализация, както и недофинансирането на клинични пътеки за тези заболявания (стойността на тази за ХОББ е 420 лв., а за хронична дихателна недостатъчност – 600 лв) са друг проблем с който се сблъскват ежедневно хората с ХОББ.

Стартира широкомащабнатаинформационна кампания „Дишам свободно - 2017”, чиято цел е да информира хората за социалната значимост на ХРЗ, с фокус върху астма и ХОББ.

Нейни организатори са Асоциацията на българите боледуващи от астма, ХОББ и алергии (АББА), Българското дружество по белодробни болести (БДББ) и Българското дружество по алергология (БДА).