Translate

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Фармацевтичните компании искат да се спре търгът за 1.4 млрд. лв.



Според тях процедурата за снабдяване на болници с медикаменти за две години ще лиши пациентите от лекарства

Трите неправителствени организации на фармацевтичната индустрия и Американската търговска камара в България - AmCham, поискаха МЗ да преразгледа условията по обществената поръчка за снабдяване на 145 болници с лекарства за две години напред. Търгът, който е на стойност 1.2 млрд. лв. без ДДС, или 1.440 млрд. лв., беше обявен на 2 декември, когато правителството вече беше в оставка.
Сега Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), която обединява иновативните компании, Българската генерична фармацевтична асоциация - БГ Фарма, в която членуват генеричните компании, работещи в България, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) и AmCham искат преразглеждането на условията на поръчката, защото според тях създават риск от дестабили-зация на сектора и ограничаване на достъпа на пациентите до нужната им терапия. МЗ пуска най-голямата си поръчка не само във време на оставка, но в нея няма да участват нито всички болници, нито всички доставчици, нито ще бъде за всички необходими лекарства. От 363 болници в процедурата са заявили участие 145 клиники, от 291 търговци ще участват само 30, като търгът ще бъде за 800 лекарства, които не покриват нуждите на болничните аптеки. Ако фармацевтичните компании откажат да участват в търга при сегашните условия, това ще го провали. Те посочват пет причини, поради които обществената поръчка трябва да бъде пренаписа-на. В отвореното им писмо до председателя на парламентарната здравна комисия, премиера, здравния министър и лекарствените регулатори - съветът по цените и лекарствената агенция се допълва, че асоциациите биха искали да се изгради по-бърза, качествена и сигурна система за снабдяване на болниците с лекарства. 
Според писмото на неправителствените организации  в поръчката липсват критерии за това как са подбрани лекарствата. В документа е посочено, че в рамките на една и съща лекарствена група медикаментите са подбирани избирателно, като по този начин се ограничава участието на определени производители, вносители и търговци на едро. Освен това няма възможност някои от болниците да си изберат по-скъп или по-евтин продукт или отделна лекарствена форма (например от 250 или 500 мг), а здравното ведомство решава, че всички ще трябва да купуват един и същ вид медикаменти от една и съща група - например най-евтиното хапче за кръвно налягане и никакво друго. В търга е предвидено да има максимални количества лекарства от всеки вид, които болниците могат да купят за две години. От Асоциациите отбелязват в писмото си, че това е изключително притеснително, и припомнят, че преди 2011 г., когато министерството правеше търгове за онколекарства и скъпоструваща терапия, практиката да се поръчват определени количества водеше до липси на определени лекарства и пациентите съдеха държавата за прекъснато лечение.
„Тази практика водеше до недостиг на определени лекарства, има антиконкурентен характер и обосновано беше прекратена. Би следвало на обществеността и на лечебните заведения да бъде ясно посочено, че определените в процедурата количества имат само препоръчителен характер и болниците при подготовка на индивидуалните си търгове ще се ръководят от потребностите на своите пациенти", се казва в писмото.
От Асоциациите допълват, че в търга е въведен изключително висок срок на годност на лекарствата, което не може да се постигне при част от тях. Самата процедура по приемане и плащане на доставките е излишно утежнена, което ще увеличи още повече задлъжнялостта в сектора. В писмото е посочено, че има сериозни пропуски при изработването на самата електронна платформа и изцяло е подценен въпросът с нейната сигурност, гарантирането на прозрачност и антикорупционна защита. Системата е платена от бюджета на здравното министерство и е на стойност 216 хил. лв. Здравният министър пусна търга с идеята да се намалят цените на лекарствата, които клиниките купуват. В същото време само държавните и общинските болници дължат на доставчиците си, основно лекарствени компании, над половин милиард лева, като над 150 млн. лв. от тях са просрочени. Болниците по правило плащат поне година след доставката и са известни като нередовни платци. Търгът едва ли би променил финансовата им дисциплина.

Капитал Daily 

Няма коментари:

Публикуване на коментар