На всеки 30 минути един пациент с инсулт, който може да бъде спасен умира или трайно се инвалидизира

защото е лекуван в неподходяща за целта болница. Статистиката показва, че по-малко от 1/3 от пациентите с инсулт в Европа понастоящем се лекуват в специализирани центрове за инсулти. Това означава,че хиляди пациенти остават без специализирано лечение, от което се нуждаят. Доказано е, че за 1 секунда загиват 32 000 клетки, т.е. за 1 минута около 2 млн. клетки губят функциите си, а в края на първия час около 120 млн. мозъчни клетки са в състояние на смъртна опасност или са в недостатъчно функционално състояние в околната на мозъчния инфаркт област, но все още могат да бъдат възстановени напълно, ако се започне навременно, адекватно и правилно лечение. Това определя понятието „терапевтичен прозорец” от 0 до 4,5 часа от началото на симптомите на инсулта ако лечението с венозна тромболиза започне, процесът на „умиране“ на мозъчна тъкан е обратим и болният може да бъде спасен.

Венозната тромболизата е доказан „Златен стандарт“ в лечението на острия исхемичен инсулт и до момента в света това е основният метод на лечение. Тесният терапевтичен прозорец, не разпознаването на симптомите на инсулта от населението и ненавременното отвеждане на болния в центъра за лечение, са причините за недостатъчното му прилагане. Инсултът е заболяване с висок процент смъртност и инвалидизация в България. Последващо лечение на болен с инсулт е сред най- скъпо струващите на обществото и семействата. Относителната тежест на инсултите за обществото ще нараства , защото населението “застарява”, а инсултите се увеличават с възрастта.Ще се повишават изискванията към лечението в острата фаза, а не толкова към лечението на инвалидността.