Проф. Крум Кацаров,
началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА, председател на Българското
дружество по гастроентерология:
Хроничният хепатит
С е водеща причина за смъртта на 350-500 хиляди души ежегодно в световен мащаб.
На това заболяване се дължат и около 40 на сто от случаите на цироза и 25% от
рака на черния дроб в Европа и Северна Америка. По-голям процент на
заболеваемост се отчита в Централна и Източна Европа. У нас заразени с хепатит
С се предполага, че са около 110 000 души, най-често сред населението в активна
възраст между 30 и 60 г. Данните са екстраполирани, тъй като няма национално
епидемиологично проучване и не знаем колко точно са хората, носители на вируса
на хепатит С в страната. От тях само 10% знаят, че имат този вирус. Едва 0,3-0,5%
от заболелите се лекуват годишно, което само по себе си е притеснително, като
факт. Това е т.нар. обърната пирамида, която е характерна за целия свят. Основният
проблем да се лекуват толкова малко хора на фона на голямото число заразени е в
недобрата превенция. Обикновено пациентите с хепатит С се диагностицират твърде
късно, когато пораженията върху черния им дроб са нелечими и около 3% от тях вече
имат необходимост от чернодробна трансплантация.
Хроничната инфекция
атакува целия организъм и може да доведе и до белодробна фиброза, когнитивни
нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Заболяването протича
без симптоматика, а първите остри оплаквания са едва когато пациентът вече е с
фиброза, цироза или карцином. Затова наричат хепатит С “тихия убиец”.
България стои
достойно на картата на Европа по отношение на борбата с хепатит В и С. През
целия период на лечение на вирусните хепатити В и С може да се каже, че
следваме тенденциите по света - да, с известно закъснение, но то е пренебрежимо
малко. Здравната ни политика към хроничните вирусни хепатити е на сравнително
добро европейско ниво. Лечението на хепатит С е решен от медицинска гледна
точка проблем, но новите терапии у нас са насочени предимно към пациентите с
напреднала чернодробна болест Намаляването на случаите на хепатит С зависи от
провеждането на масов скрининг, защото така болестта ще се лекува в ранен
стадий. Също така ще са нужни точни епидемиологични данни и провеждането на
образователна кампания. Необходимо е да бъде създаден и национален план за
елиминиране на хепатита.
------
В Глобалната
стратегия срещу хепатит в Европа на Световната здравна организация се посочва,
че 400 млн. души в света живеят с хроничен вирусен хепатит, като 240 млн. от
тях са с хепатит В, а останалите - с хепатит С. в Европа през 2013 г. са
регистрирани 57 600 смъртни случая в резултат на хепатит В и 112 800 от хепатит
С.
Броят на умиращите
от болестта е по-голям от този на умиращите от СПИН и туберкулоза заедно.
За 2015 г. у нас 539
души са на лечение, реимбурсирано от НЗОК, като от тях едва 67 са били на
новата безинтерферонова терапия, която атакува вируса, не му позволява да се
развива в чернодробните клетки и така го елиминира. След терапия от 3 месеца
при 95% от пациентите вирусът на хепатит С е унищожен. От иновативното
медикаментозно лечение обаче не могат да се възползват всички българи. Терапията
е безплатна само за пациентите с напреднал стадий на цироза или фиброза.
Приоритет имат и хората с определени съпътстващи заболявания. Останалите болни
трябва да заплатят за модерното лечение или да изчакат за безплатното, но с
риск да се влошат
Към момента от
иновативните терапии за лечение на хепатит С се възползват само крайно болните
и затова инвестициите в тях няма да доведат до намаляване на инфекцията.
Напротив. Тепърва започват цирозите в България. Защото с тези темпове на
лечение не правим нищо на практика. Спасяваме хората, които си отиват, но не
решаваме проблема с епидемията и огромните разходи за цирози, категоричен бе
д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и
секретар на Националното сдружение за борба с хепатита “Хепасист”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар