Зам. здравният министър д-р Бойко Пенков: С 35 млн. лв. ще нараснат инвестициите в клинични проучвания до 2018 г. и ще достигнат 190 млн. лв

С глобализацията на клиничните проучвания инвестициите нарастват значително. Все повече държавите започнаха да разбират те какви големи ползи носят и започнаха да се конкурират в

привличането на инвестиции.

У нас те годишно възлизат на 160 млн. лева, обяви зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, по време на семинар на тема клиничните проучвания.

Съгласно проекта на стратегия за клинични и неинтервенционални проучвания на МЗ се очаква увеличение на инвестициите с 35 мил. лв., като достигат близо 200 млн. лв. до 2018 г. , каза той.

До 2020 г. целта е страната успешно да се конкурира с централноевропейските държави по брой клинични изпитвания и инвестиции в сектора. Целта е нормативни промени, ограничаване на бюрокрацията чрез оптимизиране на документацията, подобряване на капацитета на отговорната администрация, с което да се намали времето за издаване на одобрение на клиничните проучвания, създаване на електронна база данни за клиничните изпитвания, сформиране на форуми на пациенти, подобряване на инфраструктурата за научна и развойна дейност в медицинските университети и болниците, отваряне на стажантски програми, свързани с клинични изпитвания, подобряване на болничните бази и други.

Статистиката сочи, че в Европа 44% от хората в трудоспособна възраст напускат работа поради болест.

Около 90% от преждевременните смъртни случаи у нас се дължат на злокачествени новообразувания, на заболявания на органите на кръвообращението, дихателната и храносмилателната система.

Около 20 000 от тях са на хора в работоспособна възраст, между 20 и 65 г., а над 100 млн. лв. са нереализираните ползи за БВП, каза още той.

През 2013 г. иновативните медикаменти в клиничните проучвания са на стойност - 300 мил. лв., като спестените публични средства, чрез лечение на болни в рамките на клинични проучвания, са близо половин милиард лева.

Клиничните изпитвания са от изключителна полза за лечебните заведения, където се провеждат, тъй като с инвестиции отвън те подновяват апаратурата си, покриват заплатите за екипа, участващ в проучването и обучението му, предоставят се безплатни лекарства от фармацевтичните фирми, възложили проучването и се поема съпътстващата терапия и изследванията за включените в него пациентите.

Здравеопазването е единствения сектор с положителен растеж включително и по време на криза. С влизане в сила на Директивата за правата на пациентите при трансграничното здравеопазване 2011/24/EU ще може да стимулираме конкуренцията в здравния сектор и медицинския туризъм у нас, акцентира д-р Пенков.

Проф. Георги Михайлов, Изпълнителен Директор на Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, София, съобщи, че такъв пример е тяхната

болница, която е получила апаратура за около 20 хил. лева, по линия на възложени клинични проучвания.

Само през 2015-а екипът й е участвал в 22 изпитвания и е спестил над 9.4 млн. лв. на НЗОК от употребата на иновативни препарата за терапия на пациентите. В този смисъл клиничните проучвания подпомагат здравеопазването ни и болничната инфраструктура, тъй като разтоварват здравноосигурителната система от много сериозни финансови средства.

-Ако 20-ти век беше векът на технологичната революция, 21-ви век ще е векът на биотехнологичната революция Все повече компании инвестират огромни средства в областта на биотехнологичната индустрия, коментира проф. Михайлов. Между десетте най-големи компании в света, които инвестират в развитието на технологиите, четири са фармацевтични и биотехнологични, а именно: Roche, Novartis, Pfizer. Johnson & Johnson.

До 2020 г. в глобален мащаб най-големият ръст в разходите за лекарствена терапия се очаква да бъде регистриран в онкологията и в онкохематологията - годишно повишение от 11,6 % и обем от 153 милиарда долара. Причината е, че рязко се променя структурата на населението в света – ако в Африка преобладава младото население, то в ЕС и Северна Америка застаряването е стремително и тъй като онкологичните заболявания са приоритет през петата и шестата декада от човешкия живот, то усилията на съвременното общество се концентрират в развитие на антитуморните лекарства.

Обемът от разходи за медикаменти ще се концентрира в тихоокеанското крайбрежие – Китай, Австралия, Япония, наред със САЩ, където ще потребяват над 80% от всички произвеждани молекули в света.

Очаква се пазарът за клинични изпитвания да нарасне от 23 млрд. дол. през 2014 г. на 32 млрд. дол. през 2019 г., което е ръст от 39%. Основният сегмент са онкологията и онкохемтологията.

Цената на лекарствата, дори на генеричните, е висока, заради огромните предклинични и клинични проучвания, преди препаратът да стигне до пазара, коментира проф. Михайлов.

По думите на проф. Михайлов ако обединим всички молекули, които са в процес на изпитване, сумата стига размери, съотносими с инвестициите в космическата индустрия.

Клиничните проучвания са една много красива приказка, която струва скъпо, а понякога завършва трагично, отбеляза проф. Михайлов.