Translate

четвъртък, 17 март 2016 г.

Правителството прие Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК ще сключва договори



Касата вече ще "купува" медицинска дейност от лечебните заведения в конкретни обеми и на конкретни цени, но. пак ще има и  лимити.
В регионите като София, Пазарджик и Пловдив, в които броят на болничните легла за активно лечение, продължаващо лечение и рехабилитация и по съответни медицински дейности надвишават определените от Националната здравна карта потребности, директорите РЗОК ще избират по определени критерии лечебните заведения, с които да сключат договори. Идеята, където има надвишаване, НЗОК да не финансира всички съществуващи лечебни заведения.
Изборът на лечебни заведения ще се извършва по отношение на дейности в обхвата на основния и допълнителния пакет здравни дейности, въз основа на резултатите от оценяване по пакет от критерии, включващи както общи критерии за лечебното заведение, така и специфични за конкретната медицинска дейност. Определените критерии включват своевременност и непрекъснатост, комплексност, обем и сложност, качество на диагностично-лечебните дейности и удовлетвореност на пациентите от оказваните от лечебното заведение медицински услуги. Предвидени са и допълнителни критерии за сравнителна оценка на болничните структури при равни други условия.
Предимство за договор ще имат тези, които осигуряват 24-часов прием, имат спешно отделение и приемат тежки случаи, т.е. големите многопрофилни лечебни заведения.
В проекта се предвижда и възможност НЗОК еднолично да решава дали да намалява цените на клиничните пътеки при преразход.
За оценяване на лечебните заведения, които са разположени в отдалечени и труднодостъпни райони, е предвиден специален ред, с което се гарантира достъпът на населението до медицинска помощ, независимо от надвишените потребности за общия брой легла в дадена област.
За тях ще е важно и колко далеч са от най-близката болница със спешен прием, каква е безработицата в района и броят на възрастното население.
Наредбата регламентира най-общо и пръстовата идентификация за прием в болница и получаване на лекарства по линия на здравната каса. Посочва се, че чрез пръстовата идентификация пациентът ще удостоверява лично пред НЗОК, че съответната медицинска услуга му е била предоставена.
От 1 юни достъпът до всякаква медицинска помощ ще става чрез пръстов идентификатор. Въвеждането му е предвидено в служебния рамков договор за 2016 г. В болниците отпечатък ще се дава и при изписване, а не само при постъпване. Така пациентът ще удостоверява, че реално е бил в болницата или кабинета, освен това "целта е предотвратяване или минимализиране на случаите на отчитане на неизвършена дейност", пише в мотивите на проекта. Проектът не предвижда пациентите да могат да откажат да им се "генерира код" чрез даване на отпечатък. Децата, както и до сега ще се вписват в документацията с ЕГН - няма да дават отпечатък.
Наредбата е част от Националната здравна карта, приета в края на миналата година и вече обжалвана в съда от частни и общински болници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар