Translate

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Красимир Грудев, член на УС на Националното сдружение на частните болници: Промяна или подмяна на здравноосигурителния модел?



 Солидарният и демократичен принцип при събирането на здраноосигурителни вноски не е спазен, тъй като те не се събират от всички солидарно. Държавата осигурява , но на 50% 2 млн.
пенсионери, 2 млн. деца и учащи си и 0,5 млн. държавни служители. За тях то се извършва, чрез преразпределение на данъчни приходи.
Българските правителства са единствените, които коректно не плащат вноските си, присвояват пари от събраните здравни вноски и проявяват търпимост към неплащащите вноски за здраве, но получаващи медицински услуги.
Принципът не е спазен и заради произволното и хаотично определяне на здравните прагове, които изцяло се подчиниха на нуждите на попълването на фикса. Реално 1,5 млн. самоосигуряващи се крепят цялата здравна система. Всичко това в годините постепенно опорочи първоначално заложения здравноосигурителен модел и демотивира хората да участват в уж солидарната здравноосигурителна система, който дефакто е абсолютно несолидарен, като броя на неосигурените непрестанно расте.
В началото на съществуването си НЗОК се управляваше от Събрание на представителите, което избираше Контролен съвет, Управителен съвет и директор. Сега, в резултат от многобройните, целенасочени промени в приетите принципи, закони, целящи осъществяването на държавен контрол върху една публична, недържавна институция, НЗОК има Надзорен съвет, назначаван с квоти, а не избиран, от които квотата на държавата е повече от половината членове, а Управителя се избира от НС. Т. е публичният характер на здравната каса като самостоятелна и самоуправляваща се обществена институция е напълно заличен.
Но да се върнем към преразпределението на средствата от здравноосгурителните вноски на принципа от младите и здравите към възрастните и болните и от богатите към бедните, за който по никакъв начин не може да твърдим, че е така, защото с въвеждането на максималния осигурителен доход на практика се обръща. Днес над 95% от здравноосигурителните вноски се събират от хора, които имат доходи далеч под този праг (приблизително 3 пъти средната работна заплата), а половината от тях са на или под прага на бедността. Така на практика цялата финансова тежест пада върху тях и променения във времето осигурителен модел очевидно не може вече да издържи на натиска на здравноосигурителните плащания.
Опитите за въвеждане на здравната карта, в предлагания и вид с акцент върху намаляване на болничните легла по области, е откровено рестриктивен инструмент насочен към ограничаване на дейности и пестене на пари. Защото промените са предимно свързани с опит да се намали обема дейности, плащани от НЗОК до онзи минимум, който е максимално възможният за изпълнение от определения за всяка област брой легла и този минимум да не може да се надхвърли по обективни причини (липса на такива болнични легла).
Приетото вече като принцип разделяне на пакетите дейности на основен и допълнителен, гарантирани от бюджета на здравната каса, също е пореден удар върху принципа на равнопоставеност при ползването им. По закон всички са равни и всичко им е гарантирано, но при медицинското обслужване някои ще са „по-равни”, а други – „някой друг път”. И отговорността и риска за това решение държавата с един замах стоварва върху лекарите...
В началото бюджетът на НЗОК се приемаше от НС отделно от държавния бюджет. Да, но касата с течение на времето започна да акумулира финансови средства и държавата реши, че може да разполага с всички пари и цялата власт. Така по времето на Симеон Дянков бяха отклонени средства от резерва на НЗОК, за да се покрият разходи и задължения, нямащи нищо общо със здравноосигурителните плащания. Днес бюджетът на здравната каса е част от консолидирания държавен бюджет. И като споменахме отново здравноосигурителните
плащания само ще припомним, че вноските за тях не са данъци, а целеви вноски в публичната взаимоспомагателна каса наречена НЗОК. И нито техния задължителен характер, който видяхме колко е задължителен, солидарен и всеобхватен, нито фактът, че се събират от НАП ги прави данъци.
НАП ги събира на база договор за „аутсорсване” на дейността, договор за външна услуга, която се заплаща от НЗОК по перо от закона за бюджета на здравната каса. Но навремето НАП бе задължена ежедневно да препраща постъпилите здравни вноски към сметките на НЗОК. Сега обаче вече не е така – всичко се изпраща във фискалния резерв и ако финансовия министър разреши средства ще бъдат отпуснати на НЗОК. Така се ражда и разказа за това как държавата дава, отпуска пари за здраве и актуализира (късайки от залъка на държавния бюджет) бюджета на НЗОК. На практика министърът на финансите управлява пари, които няма право да управлява – парите на другите. И държавата също така няма право с парите „от моите, от вашите здравноосигурителни вноски” неразрешено да подпомага финансово само „своите” болници, тъй като тук терминът „държавна собственост”. Но тя обаче абсолютно необезпокоявано и в разрез с всички европейски директиви харчи бюджета на МЗ и не само неговия, но само за т.нар.”държавни болници”, вместо да обяви конкурс за тези пари и който защити най-добре тяхното усвояване, независимо от собствеността му, той да ги използва за благото на пациента.
И още само на един принцип сбъркан от самото му начало ще се спра. А това е принципа на договорните взаимоотношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. НРД се сключва, съгласно ЗЗО, между здравната каса и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Само че тези организации не са изпълнители на медицинска помощ, защото те нито преглеждат, нито оперират. Така лекарите и лекарите по дентална медицина, които се явяват подизпълнители по индивидуални договори не участват в договорния процес, но носят цялата юридическа и финансова отговорност по изпълнението или неизпълнението на НРД. Но да оставим това настрана. Дори и така, както е структурирано първоначално, днес договорното начало е преобърнато наопаки и е на път да изчезне изцяло, защото НС на НЗОК иззе функциите на БЛС и БЗС. Вече държавата в лицето на МС отпреди две години започна директно да определя обеми и цени на медицинските дейности. А обикновено това т.нар. рамково договаряне става месеци след като бюджетната година и работата на медицинските изпълнители е започнала. И тогава последните буквално са изправяни до стената, защото или подписват НРД във вида и с определените едностранно стойности или не получават нищо, както за досега изработеното, така и до края на годината...
Докъде ще ни доведе това – единствено до административно-командно регулиране на цените и потреблението на медицински услуги, постепенното ликвидиране на пазара, конкуренцията, инвестициите в здравния сектор и до гарантиране монопола на НЗОК...

Снимка:  novini.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар