Пляс, пляс педалите...

Какво е общото между франк Йенсен, Стен Нордин, Ерхард ван дер Лаан и Георги Иванов?Ще ви кажа: и четиримата са кметове- съответно на Копенхаген, Стокхолм, Амстердам и Хасково.А

знаете ли кое ги различава? Че първите трима ходят на работа с велосипеди и се гордеят с велоалеите, които построили за своите съграждани, а те масово слизат от колите и яхват колелата.Кметът на Хасково се гордее с колекцията си от автомобили и глобява с 20 лв. велосипедистите, щом се мернат в пешеходната зона на града.Но най-драстичната разлика е, че първите трима са градоначалници на „най-добрите градове за живеене в Европа". За Хасково не знам - класацията свършва след 500.Чувствителен съм на тази тема, защото в деня, в който научих за хасковската представа за „грижа за гражданите", тъкмо се бях върнал от Малмьо. И още бях в културен шок, защото според мен това е колоездачният лидер на Швеция, пък и на Европа. Кметът на третия по големина шведски град е подарил на съгражданите си 500 км велоалеи и те са посочени на картата на града заедно с пътните артерии. Докато кметът на Хасково се хвали с 10 км, и то само в парковете „Кенана" и „Ямача". Много лесно може да се направи сравнение: Малмьо е точно четири пъти по-голям от Хасково - по територия и по население. Преди да си тръгна, кметът на Малмьо каза в интервю по телевизията, че за него няма по-голямо удоволствие от това да измине сутрин с колелото 30 км до любимата си пекарна и обратно, за да може семейството му да се радва на свежа закуска!Като пристигнах, гледах запис на интервю с кмета на Хасково, който казваше, че се гордеел с имотите си...В Малмьо имат повече велоалеи от Копенхаген, който е само на 8 км през моста Йоресунд. И всеки четвърти жител на града кара колело - това според общината прави 100 000 пътувания всеки ден. В Стокхолм за сравнение само 10% пътуват до работата си с велосипеди. Статистиката сочи, че за последните 10 години е имало само 16 инцидента с велосипеди, завършили със смъртен случай.Помните ли само тази седмица колко жертви на войната на пътя дадохме?Кметът на Малмьо обещава до 2018 г. да насърчи още 30 процента от съгражданите си да слязат от колите и да използват велосипеди. И за това общината е готова да похарчи 400 млн. крони (94 млн. лв.), или по 100 млн. на година (21 млн. лв.) В Хасково общинарите твърдят, че нямат пари за велосипедни алеи. А бюджетът им за тази година е 53 млн. лв.По-важното е друго: карането на колело е най-достъпната форма на всекидневно физическо натоварване, защото представлява едновременно тренировка и форма на транспорт.Според изследване на Станфордския медицински институт карането на колело отдалечава риска от рак , защото поддържа клетките на организма в добра кондиция: при 30 минути на ден колоездене 38% от мъжете са намалили риска от рак в сравнение с тези, които пътуват пасивно в колата си или с градския транспорт. При жените с 34% е редуциран рискът от рак на гърдата. Друго изследване за Копенхаген показва, че 39 процента от колоездачите живеят с 15 години по-дълго от предпочитащите автомобилния транспорт.И най-важното: велосипедът заменя наркотика! Твърди го проф. Хенинг Бьокер от Университета в Бон, който визуализирал ендорфините - хормона на щастието - в мозъка на доброволци преди и след каране на велосипед. С помощта на т.нар. позитивна емисионна томография (PET) проф. Бьокер установил връзката между движението, упражненията и щастието.Точно преди смъртта си през 1999 г. актьорът Джеймс Кагни каза в последното си интервю за Опра Уинфри: „Може би хората днес, особено децата, са развалени, защото имат коли. Когато аз бях малък, бях щастлив, че имам колело"...

Валери Ценков

Сп. „Тема”