За последните 50 години– заболеваемостта от малигнен меланом у нас се е увеличила пет пъти

Ракът на кожата е най-често срещаната форма на рак. 95% от кожните видове рак не са меланоми като напр. базалноклетъчен карцином и сквамозноклетъчен карцином .

По данни на Националния раков регистър през 1965 г.диагнозата-злокачествен

рак на кожата е поставена на 98 души, а през 2011 г на 479 души т.е. на лице е петкратно увеличение. Всяка година приблизително 200 хил. души по света разбират, че имат меланом, а 46 хил. умират от това заболяване. У нас приблизително 470 души се диагностицират и около 180 умират от меланом.

Принос за развитие на малигнения тумор имат генетичната предразположеност, хормоналните промени или травмирането на вродените бенки. Приблизително при 40% от хората признаците на злокачествено заболяване се проявяват при случайно или умишлено увреждане на бенките. 

Хората със светли очи, с по-светли кожи, руса или червеникава коса, наличие на много бенки по тялото и наследствена обремененост са по-чувствителни към излагането на UV лъчите, които също  са сред основните фактори за развитието на заболяването, тъй като прекомерната експозиция на UV лъчи от слънцето или изкуствени източници може да предизвика мутации в меланоцитните клетки, които да доведат до меланом в 80%.Опасността е по-голяма за децата и младите хора до 23-25 години.

Малигненият меланом е едно от най-сериозните онкологични заболявания. При него от изключително значение е ранната диагностика. В развитите страни диагнозата се поставя в първи и втори стадий, когато лечението е успешно.У нас късното  диагностициране обикновено в трети стадий, когато вече има разсейки затруднява лечението и се отразява на преживяемостта. Ако заболяването е открито в първи стадий над 95% има възможност за пълно оздравяване. При втория спада на 80%, при третия – на 60 на сто, вече в четвърти стадий възможността за излекуване е под 30%. От първи до 4-ти стадий обикновено отнема

около 2 години, поясни доц. Красимир Киров, онкодерматолог в Клиниката по онкодерматология на в СБАЛО – София.

Ако не се лекува меланомът може да се разпространи до други части на тялото като черния и белите дробове, костите и мозъка. Това състояние е известно като метастазирал меланом и е най-агресивната форма на рак на кожата.

Прицелната (таргетна) терапия все повече се препоръчва. За лечението на меланом  вече се използва ново таргетно лекарство, което действа само върху туморни клетки с определена мутация на ген, който се нарича BRAF. Провежданите до момента клинични проучвания показват значителна забавяне на растежа или регресия на туморите, носещи тази мутация, когато се провежда лечение именно с този вид прицелно лекарство.

Проф. Жанет Грудева, началник клиника по онкология и хематология в УМБАЛ „Свети Георги“ -Пловдив се спря на основните характеристики на биологичните лекарства от групата на т. нар. моноклонални антитела. Изследването на комбинации от моноклонални антитела за насочване към различни части на раковите клетки сега е в центъра на съвременните изследвания с редица клинични проучвания на комбинирани терапии, поясни тя.

Смъртността от малигнен меланом в Австралия е 12 %, в САЩ –12,8%, а у нас тя е 35-38%.

Страната ни е в най-неблагоприятната група, с относително ниска заболеваемост, но много висока смъртност.

Все още сме далеч от добрите практики за превенция в САЩ и Австралия, където децата в училище имат часове по здравна култура,-как да се предпазват от слънцето, какви дрехи да носят, по кое време да не играят на открито.

„Ниската здравна култура, отсъствието на нагласа за профилактика у хората, безотговорното им поведение, нежеланието навреме да се търси лекарска консултация са основните причини болните да идват късно при нас, когато възможностите да ги излекуваме са относително по-ограничени“, допълни той.

Всяка промяна в размера на дадена бенка (нарастване над 6 мм), формата (задебеляване или по-изпъкнане) и цвета й е сигнал, че тя може да се изроди в меланом. В тези случаи трябва да се търси навреме консултация от специалист, предупреди доц. Киров. 

Личните лекари също трябва да обръщат по-голямо внимание на пациентите си, които в детска възраст са имали слънчево, изгаряне с гореща вода или химическа субстанция, както и на тези с татуировки по тялото си.

При базоцелуларния карцином, най-честият злокачествен тумор на кожата на лицето, няма повлияване на заболеваемостта, при използване на слънцезащитните кремове. При меланома становищата са противоречиви – има дори предположения, че предразполагат към израждане на бенките, но все още няма окончателно мнение за това. Оказва се, че защитните кремове предизвикват намаляване на имунитета на кожата. При фактор 15 слънце защитните кремове блокират 93%, а при фактор 50-98% от UV лъчите.

Основното за предпазване и ранно откриване на това тежко онкологично заболяване е самоизследването.

В медиите все по-често се публикуват данните за нивата на УВ-индекса през деня.

При средни нива (индекс 3-7) се препоръчва въздържане от излагане на слънце в обедните часове, широки светли дрехи с дълги ръкави, шапка и очила, стоене на сянка и използване на слънце защитна козметика. При високи нива (индекс 8-11) съветът е въобще да не се излиза на открито.

По думите доц. Киров макар и бавно  у нас си пробива път тенденцията в публичното пространство да намира място повече информация за вредата от солариумите и пристрастеността към тях.

Посещаването на солариум  дори само 4 пъти годишно повишава риска от  развитие на рак на кожата  с 15%.Те състаряват кожата и причиняват бръчки. За деца те са абсолютно забранени.
Освен това в тях трябва задължително да има табели, че може да са опасни за здравето.