Желанието си да се оттегли
от този ангажимент проф. Куртева обяснява с всекидневния си „сблъсък с
неразбирането на „онкологията” като държавен приоритет, липсата на активни
действия, както и нежеланието на многобройните държавни структури за разбиране на
проблема“.
Проф.
Куртева изтъква като мотив за решението си и факта, че усилията й, насочени към
подобряване на онкологичната помощ, лекарствоснабдяването, финансирането на
онкологичните центрове и болници, не са довели до никакъв резултат, независимо
от многобройните доклади, преговори, срещи и обсъждания с отговорните
институции.
"Единствената ми надежда са шепата млади онколози,
тръгнали по нашия път- без опита и знанията ни, но с дръзновението на
младостта. За съжаление, настъпва момент, в който дори и младежкия порив
угасва, възпрян от липсата на диалог и разбиране на проблема. Днес,
медицинските онколози в страната са не повече от 50, лекуват 75 000 болни, а
наблюдават 270 000 болни!
За мен като онколог е
достатъчно да зърна благодарността в очите на моите болни, колкото и тъжна да е
тяхната усмивка в безжалостната борба с болестта. За мен, като лекар и човешко
същество е още по-мъчително да ставам свидетел на ежедневното пренебрежение на
Държавата към собствените й поданници, в моментите, когато те най-много имат
нужда от закрила"1 се казва още в уведомителното и писмо до институциите имащи отношение към здравеопазването у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар